Смятам, че българският дизайн има бъдеще и може да се развива в рамките на България, а и извън тях. Именно дизайнът и индустриална промишленост като цяло са тези, които биха спомогнали за напредъка и икономическото развитие на страната ни. Ще отнеме време, но съм убедена, че необходимостта от инвестиции в сферата на продуктовия дизайн ще бъде осъзната от производителите.
За съжаление, тези инвестиции в момента почти липсват. Дори за по-опитните и талантливи дизайнери е трудно да реализират продуктите си в мащабите, които заслужават. Често продуктите остават на етап визуализация поради непосилните разходи, свързани с производството им и липсата на адекватен пазар, на който те да бъдат предлагани. За да се реализира даден продукт, в момента е нужно сам да инвестираш в него, оттам - сериите, в които могат да се изработят, са много малки, понякога дори единични. Това води и до високата цена спрямо доходите на населението тук. Затова продажбите са малко, а не защото дизайнът на продуктите на е ценен. На дизайнерите им е трудно да покрият разходите и да инвестират в повече от своите идеи. За това и е трудно българският дизайн на този етап да бъде наложен на световната сцена.
Ситуацията в момента в сферата на дизайна може би е плашеща за младите дизайнери, които току-що излизат от университета. Те осъзнават, че реализацията им би била много трудна, затова и често се насочват към друга професия. Жалко е да обичаш и да учиш за нещо, знаейки, че може дори да не си намериш работа по специалността. Понякога това убива желанието за развитие още в университетските години, когато можем да бъдем най-смели в решенията и концепциите си, когато липсват ограниченията, които ще бъдат поставени от конкретния клиент или поръчка. Мисля, че това до голяма степен влияе и на качеството на обучение тук. По мои наблюдения мотивацията и ентусиазмът да създаваш добри продукти сред студентите по дизайн не са такива, каквито би трябвало да са. Това е така, не защото нямат добри идеи, а заради осъзнаването, че най-вероятно ще се занимават с нещо коренно различно, когато завършат. Това логично води до загуба на интерес...
За да се занимаваш с дизайн при условита тук, трябва да бъдеш упорит и най-вече оптимист! Да, трудно е, но нещата малко по малко ще се променят. Трябва да се променят! Нужно е ние, хората като граждани, като клиенти да показваме повече специално отношение към предметите в ежедневието ни, да изискваме по-добро качесто и естетическа стойност. Да търсим и ценим българския дизайн. Да подкрепяме хората, които влагат душата и сърцето си в работата. Нека известният призив "Изберете българското" да не остава само фраза. Ако има търсене на стойностни дизайнерски продукти, дизайнът може само да се развива, инвестиции също няма да липсват.
Важно е производителите да се стремят повече не само към бърза реализация на своите продукти, а и към създаване на традиции, качество, иновативност. Тогава ще се обръща повече внимание на дизайна, ще се цени и инвестира в него. Ще се създават достойни продукти, неотстъпващи по нищо на дизайна в по-развитите страни.
Не трябва да забравяме, че чрез произведените от нас продукти можем да моделираме средата, в която живеем. Нужно е да бъдем отговорни към себе си и към обществото! Тогава и бъдещето за българският дизайн ще бъде по-светло!
Още по темата:
Продуктовият дизайн в България - мисия невъзможна (Цветомир Маринов)
Повечето български дизайнери са визуализатори с измамно самочувствие (Константин Ачков)
Българските производители не разбират значението на думата дизайн (Константин Ачков)
Koментирайте сводобно темата в специалната ни дискусия във forum.dezona.com или изпратете текста си за участие в рубриката ни Блог Зона.