DeZona.com

Иво Инджев: Паметникът на комунистическата лъжа (ПъКъЛъ) = Паметника на съветската армия

Всеки момент се очаква официалното обявяване на конкурса за реновация на Княжеската градина. Това извика на дневен ред проблема за съдбата на Паметника на съветската армия. Вчера той осъмна с нови рисунки. Очевидна е нуждата цялото пространство да бъде преосмислено. Константин Ачков вече даде своето предложение. Коментар направи и арх. Белчо Дончев. Даваме думата на Иво Инджев, един от инициаторите на идеята за премахването на паметника...

"Ако идва краят на света, бягайте в Мекленбург – там той ще дойде 100 години по-късно", шегувал се с изостаналостта на този североизточен край на Германия канцлерът Бисмарк. Шегаджията казал и някои неприятни неща за нас, българите...

И на мен не ми е приятно, но трябва да призная: ние сме сред най-изостаналите европейски народи, които отдавна се пребориха с тоталитарното си минало. И първото нещо, което направиха, беше да сринат тотемите му, около които танцуваха не само червено-кафявите шамани, но и караха да маршируват цели народи.

Преди две десетилетия години падна Берлинската стена. "Падна ли"? Не точно – сринаха я хората, които по логиката на българските защитници на съветското наследство би трябвало цял свят да нарече "вандали", но нарича всъщност "борци за свобода". Няма по-ярка символична раздяла с комунизма от премахването на разделителната преграда, издигната от комунизма, за да спира обитателите на неговия "рай" в порива им към свобода.

У нас това все още не е станало. Берлинската ни стена стърчи над всички нас все така самоуверено. И което е по-лошо - ние така сме свикнали с нея, че дори не се впечатляваме, но иначе вкупом се гневим на факта, че властта у нас с лъжа се взима и с лъжа се упражнява върху нас. Този феномен, уж загадъчен и необясним, си има свой символичен топоним, който трябва да бъде "разгадан" и развенчан.

От търпимостта ни към лъжата по-зле няма накъде, ще каже някой. Обаче... има. Ние не само не регистрираме факта, че лъжата размахва оръжие над главите ни, но и приемаме за истина онова, което тя символизира: "освобождението" на България. А на "освободителите" благодарим писмено с издълбани в гранита топли думи и то от името на целия български народ. Без изключение.

Колко и да сме изостанали в премахването на българската Берлинска стена все още можем да покажем признаци на чувствителност към великата лъжа за "освобождението" на България от червената армия, която нахлува в неутрална България и без нито един изстрел срещу нея я окупира, за да я предаде в ръцете на свои протежета за десетилетия напред. Раболепните й слуги издигат 10 години по-късно паметник на тяхната партийна благодарност за тоталитарното насилствено заробване на българския народ с помощта на чужда военна сила и се подписват под тази благодарност от името на всички българи.

Този паметник е уникален в Европа защото никоя друга страна не посреща през Втората световна война войниците на Сталин мирно и в никоя друга столица няма изграден монумент на несъщестуващи жертви – навсякъде, където червената армия се е сражавала, е дала хиляди, дори стотици хиляди убити, които дават основание за съответната монументална символика. У нас жертвата е единствено свободата на българския народ и истината за онова, което му е било наложено.

Искаме ли да продължаваме да се държим като покорни жертви?

...Искам да кажа: никой не желае да тревожи костите на загинали съветски войници. Мое лично мнение е, че те си имат костница в софийския квартал "Лозенец" (макар там да са положени останки на хора, които не са загинали в България – камо ли пък за "свободата на България"). Докато Паметникът на комунистическата лъжа (ПъКъЛъ), замаскиран като Паметник на съветската армия, е изцяло замислен, построен и действащ като плашило за демокрацията (ни). Той няма място в свободна европейска България.

 

Текстът е предоставен от Иво Инджев и е публикуван в блога му ivo.bg.

 

Вижте още:

Арх. Белчо Дончев за конкурса за Княжеската градина.

Константин Ачков: Дисниленд парк за соца!

Паметникът на Съветската армия стана отново платно за изява


Споделете свободно мнението си в специалната ни тема във forum.dezona.com.

Иво Инджев

Иво Инджев

Едно от най-острите пера на българската журналистика. Бил е главен директор на БТА, гл. ред. на всекидневниците "Експрес" и "Демокрация", както и вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти. Коментирал е за Радио свободна Европа и световната емисия на Би Би Си, а по btv беше водещ на публицистичното предаване "В десетката". В момента е автор на един от най-силните политически блогове: ivo.bg.

Уеб сайт: www.ivo.bg

DeZona.com © DezonaGroup Ltd. All rights reserved.

Top Desktop version