DeZona.com

Българските производители не разбират значението на думата дизайн

За отношенията дизайнер-производител в България поканихме за коментар Константин Ачков. Известен с откровения си до болка начин на изразяване, той и този път не изневери на стила си. Посочи проблемите с точните им имена, но по-важното - даде предложения как да бъдат решени. Може ли България да се развива успешно в сферата на продуктовия дизайн? Вижте мнението на Ачков...

За съжаление българските фирми все още не могат да разберат за какво изобщо им е дизайнът. Вярно е, че са нужни инвестиции, за да направи прототип. Вярно е, че после трябва да дадеш процент на дизайнера от всеки продаден продукт. Но в крайна сметка това е истинската придадена стойност. В България всички работят по една и съща технология и с едни и същи материали. В общи линии всички правят шкафове, спални, маси, при които всичко е под прав ъгъл и кой знае какъв дизайн няма. Не разбират, че именно дизайнът ще ги изстреля в една нова орбита, ще придаде нова стойност на продуктите им, ще им открие нови пазари, за каквито не са и предполагали. Да не говорим, че само заради интересната форма и запомнящ се дизайн една мебел не само ще повиши цената си (и съответно печалбата), но и ще стане по-търсена. На запад това е много добре осъзнато! И не само на запад! Дори Китай го разбира! Там една химикалка не можеш да пуснеш на пазара, без да е минала през ръцете на дизайнер. Защото в Китай знаят, че продукцията им ще стане част от света на дизайна. И ако не е добра и атрактивна, резултатът ще са огромни финансови загуби. Вярно е, че имаше един период, в който бизнесът вървеше, каквато и глупост да правеха  голяма част от нашите производители. Кризата обаче ги удари и започнаха да се замислят. Защото този "слънчев" период мина и няма да се върне. Както се казва във вица: “Попитали радио Ереван “Кога ще стане по-добре”? И радио Ереван отговорило “По-добре вече беше”. В момента човек може да се измъке само с интелект.

В България има и друг проблем - не осъзнаваме какво имаме, какви са предимствата ни, не искаме да плуваме в свои води и да станем силни в тях, не мислим мащабно. Истината е, че България традиционно се занимава с дървесина. Имаме страхотни букови гори. Защо трябва да се правим на италианци, на нещо, което не сме, и да се опитваме да лансираме материал, който не е присъщ за нас?! В страната ни, която е богата на гори и ресурси, нещата се изкривиха. И от традиционно предпочитаната дървесина (тя винаги в присъствала в бита на българина) всички залитнаха по MDF или ПДЧ. България все само най-лошото от запада, само най-ниската класа. Това се случи на всички нива - от мебелите до храните. Вместо истински суровини, сега използваме заместители, сурогати, сирене от палмово масл! Нашата дървесина се изнася за Италия и мебелите, които се поизвеждат от нея, са толкова скъпи, че са абсолютно недостъпни за нас. А ние тук се задоволяваме с “имитация на дърво”... А всъщност, имаме всичко необходимо - членуваме в Европейския съюз,  имаме си дървесина, имаме машини, само дизайнът го нямаме...

Не случайно Apple е най-успешната компания дори в кризата. Тя тотално размести пазара. Всички знаем, че там се залага основно на дизайна. Техният дизайнерски отдел е може би най-секретният в света. Казват, че не минавал и ден, без Стийв Джобс да го посети и да види върху какво работят, да подържи продуктите в ръце, да направи забележки... 

 

Надяваме се, че българските фирми, припознали себе си в думите на Константин Ачков, ще осъзнаят важната роля, която могат да имат, за връщането на България на световната сцена на дизайна

А на вас препоръчваме екслузивното интервю на Ачков в най-новия брой на сп. Домът - заслужава си да го прочетете! Откъс от него ще намерите ТУК.


Още по темата:

Повечето български дизайнери са визуализатори с измамно самочувствие

Продуктовият дизайн в България - мисия невъзможна. (Цветомир Маринов)


Споделете своето мнение за бъдещето на българския дизайн в темата, която отворихме във forum.dezona.com.

Константин Ачков

Константин Ачков

Константин Ачков завършва Националната художествена академия в София, специалност "Скулптура", степен магистър. Член е на Съюза на българските художници. През 1996 г. участва в юбилейната изложба "100 години Национална художествена академия в София". Две години по-късно печели стипендия от фондация "Отворено общество".

Уеб сайт: www.konstant-in.net

DeZona.com © DezonaGroup Ltd. All rights reserved.

Top Desktop version