Помните песента на Dire Straits, нали? Не успях да се сетя за по-добра аналогия със сегашната ситуация.

преди

фотография: http://www.parliament.bg

след

изображение: Никонсулт – победител в тазгодишния конкурс за

реновацията на зала "Св. София"

Oчевидно на родните депутати сградата на Парламента им отесня. Затова ще се местят в нов "офис" – зала "Св. София" в бившия Партиен дом. Инициативата ще глътне скромните 9 млн. лв. Без да броим разходите за организираните до момента общо четири конкурса (съответно през 1999, 2003, 2008 и 2011 г.) с връчените към тях премии, организирани изложби и обществени обсъждания... Не ме разбирайте погрешно - нямам нищо против архитектите, включили се в надпреварата. Все пак, не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава! О, забравихме да добавим: през 1999 г. сградата на някогашния Партиен дом е ремонтирана за 410 млн. лв.!

Още малко цифри

Рядко си даваме сметка, че народните представители ни струват 53 млн. лв. годишно. От тях над 50 млн. лв. са субсидия от републиканския бюджет. През 2011 г. BTV изнесе интересни данни: 75 от над 100-те депутатски апартамента се сдобиха с нова ПВЦ дограма на стойност 400 000 лв. Медията обърна внимание и върху факта, че две години по-рано част от жилищата бяха санирани с оглед "по-добрата енергийна ефейктивност". И напомни, че тъй като трябва да мислим в "зелено", през 2010 г. депутатите получиха и 300 нови електроуреда - хладилници, печки и перални. Но какво са парите, когато говорим за благосъстоянието на хората, които градят съдбата на България?!

Затова нека приветстваме бюджета на Народното събрание за 2012 г. Tъй като исках да разбера какво се "крие" зад фрази като "материално-техническо обезпечаване и социално-битово oбслужванe", реших да се поровя в интернет и ето какво открих - доклад към атуализирания бюджет за 2012 г. Макар и изготвен през 2011 г., крайните суми съвпадат. Това ме навежда на мисълта, че същото важи и за вида на предвидените в двата документа разходи... Ето какво четем е доклада: 

– приблизително 882 400 лв. са предвидени за основен ремонт на новата почивна база в Банско, която Народното събрание придоби през изминалата година от Министерски съвет;

– за периода 2012-2014 г. НС ще купува по 25 автомобила годишно. Разходът за 2012 г. ще бъде 1 630 000 лв. През 2013 и 2014 г. харчовете ще са по 1 800 000 лв. на година.

– 360 000 лв. ще бъдат похарчени за обзавеждането на зали и колуари в източното крило на НС...

Как да не ги съжали човек, нашите парламентаристи?! Депутат да не си в днешно време! Само разходи, разходи... И всичко в името на народа!

9:1

Но да се върнем към повода за тази статия – преустройството на зала "Св. София". 9 към 1. Така можем да обобщим сравнението на разходите, планирани за новата пленарна зала и за реновацията на Женския пазар. "Пазари Възраждане" обявиха прогнозна стойност на проекта от 1 млн. лв.! Пазари Възраждане пък разполагали само с 850 000 лв. за ремонта. Или казано с други думи – ремонтът на Женския пазар трябва да излезе колкото ремонта на почивната база на НС в Банско. (Плюс минус стотина хиляди лева.)

Женският пазар

фотография: http://provocad.com

Бившата база на Министерски съвет в Банско, сега собственост на НС

фотография:  http://bultourism.com

Скъпи на триците, евтини на брашното

Казват, че един народ се познава по неговите пословици и поговорки. И е вярно. Колкото и да се правим на европейци, максимата на англичаните "Не съм достатъчно богат, за да купувам евтино" за нас си остава неразбираема и чужда. Ето го и доказателството - критерий номер 1 във въпросната поръчка на "Пазари Възраждане" е, цитирам: "Икономически най-изгодна оферта". И забежелете: не се избира проект, а проектант! Едва след като бъде решено кое студио ще се заеме със задачата (показателите за техническо изпълнение носят 40 точки, а тези за предложена цена – 60!), ще стане ясно и как ще изглежда новото лице на Женския пазар. Няма да има проекти, нито обществено обсъждане... На това му казвам двоен аршин!

Мисията (не)възможна

Не мога да не попитам защо изобщо се провежда подобен конкурс (или май е по-добре да го нарека търг?!)... Какви очаквания ще имаме за проект с финансиране в рамките на 1 млн. лв. И да повторим - проект, който не знаем как би изглеждал. Ще кажете: Парламентът си е Парламент, "Пазари Възраждане" са си "Пазари Възраждане". Но ние не говорим за отделни щати със свое самоуправление, нали?! Говорим за парите, които излизат от нашите джобове! И за това къде и за какво би трябвало да бъдат похарчени.

През последните дни тук-там се появиха коментари за евентуално публично-частно партньорство и за субсидии по програма Jessica (съвместната европейска инициатива за устойчиви инвестиции в градските райони). Така че, още не е късно! Ако успеем да оценим потенциала, скрит в тази част от историческия център на града, бихме могли да извлечем трайни ползи – както за населението, което живее и работи там, така и за столицата като цяло...

Знаете ли, че...

Женският пазар е един от най-старите и най-големите улични пазари в страната. Намира се в историческия център на столицата.

фотография: Пейо Колев © Изгубената България, www.lostbulgaria.com

Възниква още преди Освобождението. Първоначално е наричан "Житен пазар", след това - "Конски пазар", а по време на социализма - "Георги Кирков". Простира се между бул. "Христо Ботев", бул. "Сливница", бул. "Мария Луиза" и бул. "Тодор Александров". В непосредствена близост до него са църквата "Св. Св. Кирил и Методий", Лъвов мост, Централни хали и Синагогата, както и западната стена на древна Сердика.

Храмът "Св. Св. Кирил и Методий" е една от първите църкви, построена след Освобождението. Намира се на метри от пазара. 

фотография: gogonikolov, www.panoramio.com

Женският пазар е заобиколен от исторически сгради, повечето от които за съжаление са в окаяно състояние. Въпреки това, ако погледнете по-внимателно, ще видите неподозирани картини, които красноречиво говорят за колоритния характер на това място...

фотография: klavdoleta.blogspot.com

Тук се намира и 13то училище "Св. Св. Кирил и Методий". Основано е през ноември 1878 г. от възрожденеца Никола Беловеждов. През 1889 г. е построена и настоящата сграда.

фотография: http://13sou.hit.bg/

Най-вероятно скоро училището ще бъде закрито поради липсата на ученици. Още едно доказателство за обезкръвяването на тази част от града, която при други обстоятелства би могла да се превърне в привлекателен център не само за столичани, но и за чуждестранните туристи...

Mинало (не)забравимо

Неотдавна попаднах на една статия на арх. Георги Лабов. Ето какво пише той по въпроса за историческото наследство на София:

Един от проблемите на столицата е възстановяването на старите градски части. В миналото малкият бизнес се е развивал именно там. Обущарят е бил на партера, шивачницата - на горния етаж, а над тях са били жилищата. Всичко е функционирало като цялостен организъм - с магазини, складове, занаятчийски работилници. Такива части на града са ул. Пиротска, ул. Екзарх Йосиф, ул. Кирил и Методий, Женският пазар...

фотография: www.stara-sofia.com

От особена важност е как да се построят и какви да бъдат новите сгради в старите градски части. Въпросът не е само технологически, но и социален и естетически. Новосъздадената урбанистична структура с претенции за висока престижност бързо остарява и става еднообразна и скучна. (Tук ще попитам какво ли биха казали по този този повод инвеститорите на Раковски бизнес център?!) Старите части са формирали своя облик, мащаб и атмосфера в продължение на столетие и носят видимо и невидимо единство. Най-голямата опасност е да се унищожи разнообразието и специфичността на старите градски части в името на уредността и ефективността.

Пътят, по който следва да вървим, е т.нар. историческа урбанизация, при която може да се поддържа и доразвива старата част на града чрез умелото преосмисляне и съживяване на цели градски структури и групи от квартали...

Голата истина

Днес Женският пазар се е превърнал в събирателен образ на най-големите проблеми на столицата – дупки, боклук, хаос в движението, незаконни и необезопасени постройки, цигани (извинете ме – роми!), търговия с контрабандни стоки, кражби, проституция, наркотици...

фотография: http://provocad.com

фотография: http://provocad.com

фотография: Вероника Димитрова и Невена Германова, http://piron.phls.uni-sofia.bg

фотография: Вероника Димитрова и невена германова, http://piron.phls.uni-sofia.bg

Ето как изглежда сега импровизираното "сметище" зад историческата сграда на 13то училище:

фотография: http://kaknese.blogspot.com

През последните години се създаваха граждански сдружения, провеждаха се различни инициативи, организираха се подписки, изпращаха се писма, но решение така и не се намери. Стува ми се, че причината не беше само в липсата на пари. Имаше една друга, по-голяма и по-страшна липса. И все още я има - липсата на воля за справяне с проблема, за излизане извън рамките на общоприетото, за откриване на различни, може би по-трудно изпълними, но с оглед на бъдещето - по-успешни решения.

Young Hearts Run Free

Още една аналогия с песен. Този път на Candy Stanton:

Бъдещето принадлежи на младите! Може да ви звучи като клише, но е самата истина. И за да не бъде голословен, ще ви припомня идеите на няколко млади архитекта за ябълката на раздора a.k.a Женския пазар...

Акцията на Трансформатори "Архитекти на сергия" имаше за цел да провокира обществения интерес към бъдещето на пазара.

фотография: http://transformatori.net

Ето част от предложенията, направени от столичани (ето го и пълният списък):

- Да се използват сгъваеми функционални клетки, които след затварянето на пазара да се преобразуват в площадно пространство с улични музиканти и срещи на млади хора.

- Реконструкция на павилионите за по-модерен и европейски вид.

- Тротоари, история, паметници. Да се махне циганията.

- Красиви модерни магазини, които да се зареждат само от задната страна, и за всеки сектор да има кът за отдих с чешмичка, пейки и достатъчно кофи за боклук.

- Преустройство, живи дървета, сянка, чешми...

- Ремонт на сградите около Женския пазар.

- Почистване, отводняване, публични тоалетни, решаване на проблема с паркирането. Едноетажни, много семпли сергии.

Интересна стратегия за развитие на района предложиха преди време и архитектите от Provocad. Техният проект е съсредоточен върху градинките от двете страни на пазарната улица.

Малката градинка, фотография: http://provocad.com

 Малката градинка, фотография: http://provocad.com

Ето и как би изглеждала промяната на Женския пазар според тях в пет стъпки:

1. Облагородяване на малката градинка. Ще се премахнат бордюрите. Ще се постави единна настилка, достигаща до ръба на сергиите. Ще се облагородят тревните площи, ще се поставят градски мебели за сядане, осветление и кошчета.

2. Облагородяване на по-голямата градинка. Детският кът ще бъде развит, ще се ремонтират тоалетните.

3. Премахване на амортизираните сергии между двете градинки. След като това двете зони ще се обединят с обща настилка и ще образуват малък импровизиран площад.

4. Провеждането на конкурс за дизайн на лек тип сергии.

5. Тази реновация се разпространява и дава тон на останалия пазар...

Повече подробности ще намерите в сайта на групата.

Hоу-хау или как-се-прави-пазар

Може би някой от вас се питат кому е нужна глобална стратегия за развитието на пазара? Е, да, ще загубим част от автентичния облик на столицата, но това да ни е проблемът! Вече свикнахме да гледаме как историята ни се заличава. Най-добре да бутнат ръждясалите сергии, да сложат нови и готово!

По този начин обаче за пореден път ще пропуснем възможността да създадем място, което да носи духа на Стара София. Място, уникално със своя характер и атмосфера. Място, което да покаже на Европа и света, че имаме минало, значи имаме и бъдеще. Ето един добър пример на "братята испанци" – пазарът Santa Caterina в Барселона.

фотография: http://www.tourisminbarcelona.com

Вълнообразният покрив на Santa Caterina е търсена препратка към архитектурата от времето на Гауди.

фотография: Pepe Masides, www.panoramio.com

Пазарът, освен, че разполага със собствен сайт, беше подробно представен не къде да е със статия в Gardian.

Проектът е дело на студио EMBT. Aрх. Енрик Миралес е автор и на предизвикалата противоречиви реакции сграда на Шотландския парламент.

фотография: joreca, www.panoramio.com

фотография: www.mercatsantacaterina.net

Покрит е с 325 000 шестоъгълни многоцветни керамични плочки - абстрактен символ на пловодете и зеленчуците, които се продават там. За изработката им е ангажирана местната фирма Cumella. Плочките са изрязани ръчно заради специфичните вълни на покрива. Добра възможност за инвестиции в местното производство, нали?

Най-силно ме впечатли историята на Santa Caterina. Пазарът отваря врати през 1848 г. и бързо се превръща в ключово място за търговия. Към 1997 г. обаче няма и помен от някогашния му блясък. Мястото става известно като един от най-бедните и непривлекателни райони в града, заобиколено от неугледни и мрачни жилищни сгради (май звучи познато?!). Покривът постепенно изгнива, а целият пазар е толкова порутен и овехтял, че голяма част от жителите на Барселона искат да се събори (аналогиите продължават...). Започва обществен дебат, който в крайна сметка приключва с възлагането на проекта на студио EMBT. Нещо повече, задачата надхвърля възстановяването на пазара и обхваща благоустрояването и на част от околните терени, вкл. изграждане на паркинг и депо за органични отпадъци. Строителните работи обаче са забавени, защото се появяват руините на готически манастир oт 15 в., Св. Катерина, изгорен през 1835 г. Намерени са и други религиозни археологически находки. В резултат е проектиран музей в източната част на пазара, който не само напомня за историята на това място, но и привлича туристи...

Обновеният пазар Santa Caterina oтваря врати през 2005 г. Днес е не само символ на Барселона, но и един от най-нестандартните и запомнящи се примери на модерната архитектура в световен мащаб.

Иска ви се да се бяхте родили в Испания, нали?...

A сега вижте още един интересен коментар за Женския пазар от арх. Павел Янчев.