Ще ви предложа по-скоро една сравнителна характеристика между това как ние, българите, оформяме и се грижим за тези прекрасни природни елементи и как онези, „лошите" и „нищо не разбиращи" чужденци вписват реките в градския си ландшафт. Няма да навлизам в прекалени подробности относно почистване на речните корита, финансова ограниченост и екологично мислене. Просто ще разгледаме заедно няколко примера за архитектурно оформление и отношение към водните басейни в градовете по света и у нас.

Започваме от любимата ни София – древен град, известен от хилядолетия с лечебните свойства на минералните си извори. По ирония на съдбата следващата снимка е от небезизвестната Перловска река, преминаваща именно през тази „европейска" столица:

Фотография: novini.bg

Познато нали?! Всички сме виждали подобни гледки, заставайки на едни от най-красивите (отново по ирония на съдбата) мостове в центъра града. Занемареността на брега и настилката от павета, буйната и неподдържана растителност и най-вече „гирляндите" от отпадъци несъмнено са уникална туристическа атракция.

Всички знаем как София постоянно е сравнявана с Виена по множество показатели. В интерес на истината винаги съм смятал, че подобни асоциации са напълно неоснователни, с изключение на природните дадености и донякъде градоустройствената схема и малкото съвпадащи архитектурни стилове. Разглеждайки темата за реките обаче, се убедих, че дори и в отношението си към естествените елементи се различаваме коренно от „братята" австрийци. Вижте как изглежда един аналогичен пример във Виена и бреговете на Дунав:

Фотография: livingtravel.com

Обръщам внимание, че за разлика от първата снимка, тази дори не е правена в центъра на града. Намираме се в един от периферните квартали на австрийската столица. И тук има каменна настилка, но поддържана и оформена в красиви паркови алеи; и тук има растения, но тревата е равно окосена, а храстите са геометрично подкастрени – единственото, което липсва, са висящите парцали по клоните им.

Някои от вас веднага ще кажат, че двата случая са напълно несъвместими и че не би трябвало да сравняваме миниатюрната Перловска река с „Тихия бял Дунав". Аз бих отговорил, че оформянето на коритата и бреговите зони нямат нищо общо с габаритите на реката. Нима една пейзажна алея с пейки и цветни лехи няма да е по-доброто решение от това, което виждаме на първата снимка?! За да са всички напълно доволни, ще ви покажа и един пример за малко поточе в холандския град Еншеде:

Фотография: Buro Sant en Co

Пак някак си не е същото май...но коментарите и изводите ще оставя на вас.

Нека сега се пренесем в някои от най-големите и красиви български градове, през или до които преминават най-големите ни реки. Започваме от града под тепетата – Пловдив. Вижте как изглеждат Марица и нейните брегове в централната част на второто по големина населено място у нас:

Фотография: inews.bg

По бреговете отново като че ли не е стъпвал човешки крак. Ако не беше известният покрит мост с меко казано съмнителни архитектурни качества, никога не бих предположил, че това е градски пейзаж. Нека за сравнение ви покажа как изглежда Сена, преминаваща през най-романтичния и очарователен град в света – Париж (какъвто междудругото може и да е Пловдив):

Фотография: photosparis.com

Макар, че някога Марица е била плавателна, също като Сена, искам да отбележа, че това съвсем не е критерии за превръщане на реката в пълноценен и хармоничен урбанистичен елемент. Доказателство за това е последният ми пример. Той е от най-големия дунавски град в България – Русе (и отново иронично един от градовете с най-красива архитектура). Вижте как изглежда родното крайбрежие на реката, вдъхновила не един европейски творец и музикант:

Фотография: archives.government.bg

Транспортно-индустриалният характер на водния басейн съвсем не е оправдание за занемареността и неприветливостта на прекрасната природна даденост. Вижте как са постъпили лондончани с вписването на Темза в градския организъм:

Фотография: Rob Unreall

Всеки, който е посетил този град знае, че едно от най-големите му очарования са разходките по крайбрежните паркови алеи и наблюдаването на постоянно преминаващите кораби и лодки. Не мога да не се запитам каква е причината подобна картина да не присъства и по дунавския бряг на Русе...

Искрено се надявам темата да ви е била толкова интересна, колкото и на мен. Надявам се също така, че все повече хора ще се замислят над това колко ние, българите, уважаваме и поддържаме богатствата си и колко по-красиви и гостоприемни биха изглеждали градовете ни, ако включим повече природни елементи в структурата им.

---

---

Всички проекти и експерт-съвети от Ивко Станев