DeZona.com

Адел Закут: НДК е най-красивата и потискаща соц сграда

интервю: сп. Домът

фотография: личен архив

Около НДК отново се разшумя. Ще махат кафенета и павилионите оттам. Дотук добре. Време беше да се помисли за облика на целия площад. Какво обаче следва? Кога ще се проведе конкурс, който да вдъхне на сърцето на София модерно европейско звучене? А самото НДК? Все повече гласове се чуват в полза на цялостното й преосмисляне. Един от тях е Адел Закут. Наскоро ви показахме проекта му за трансформация на Централна гара, София. Вижте коментара на българина, създател на http://openbuildings.com/, за Националния дворец на културата и района около него...

Дай оценка за стойността и визията на архитектурно наследство, завещано ни от социализма в столицата.

Това е един период от архитектурната история, който всъщност е много стройностен, макар че в момента е проблематичен. Специално в България тези сгради са изоставени и обществото не приема да имат някаква архитектурна стойност. Ако се поддържаха, щяха да са в много по-различна ситуация. На Запад сградите от 50-те до 80-те години са архитектурни паметници. Макар че този брутализъм–модернизмът, е много суров и хард, той си е част от нашата архитектурна история и е афектирал нашия "ораганизъм" днес.

Как би отговорил на въпроса коя е най-красивата/потискаща сграда на соц архитектурната мисъл в България, която си виждал?

Мисля, че НДК е и двете. В момента НДК е със загубен потенциал като публично пространство.

001

фотография: http://www.petkovaconsult.com

За мен НДК трябва да е наистина символ на българската архитектура, на българската култура... Жалко е, че паметникът пред НДК се руши - изкуство, което би трябвало да остане. Все пак и това е част от нашата история.

004

фотография: Еленко Еленков, ееnk.com

За мен паметникът е красив, но поради липса на поддръжка е в това състояние. Из цяла България има сгради от този период, които са изоставени, но могат да стоят много красиво в пространството. Архитектурата по онова време е била тотално различна. В НДК всяко нещо е мислено като дизайн – от дръжката на вратата до дървените скулптури. Тези красиви неща, които не би трябвало да се губят...

Твоята идея за трансформация и модернизация на НДК?

За сериозна трансформация е нужна и сериозна инвестиция, което в пероид на криза е трудно. Могат обаче да се направят съвсем семпли стъпки, които да подобрят качеството на пространството. Рекламните пана не трябва да ги има, магазините трябва да се поизчистят. Стройко изобщо не трябва да се провежда тук. По този начин се уронва престижа на сградата. Самият мениджмънт на събитията, случващи се в НДК биха могли доста да развият самото пространство. Да има по-интересни културни мероприятия, художествени галерии...

Как според теб тази сграда би стояла адекватно като функция?

Мисля, че от 1970 г. няма нито един нов построен музей или концертна зала. В момента в НДК се случват много концерти и мероприятия, но може да се развие още повече откъм музика. Също и откъм изкуство, като давам пример с The Tate в Лондон – стара фабрика за ток, преобразувана в галерия. Всяка година художник прави огромна инсталация в голямото пространство на индустриалната сграда. С по-различен мениджмънт и НДК би могъл да стане привлекателно място за хората и наистина да символизира културата на България.

А коментара ти за Паметника на Съветската армия? 

003

фотография: Иван Иванов, bg.wikipedia.org

Мисля, че трябва да остане. Откъм архитектура и дизайн социализмът е допринесъл много за този свят и е развил самата култура. Това може би е по-ясно видимо в Русия. Тук защо разрушиха Мавзолея на Георги Димитров? Човек, забравяйки историята си, прави същите грешки и в бъдеще. Паметникът трябва да остане. Като градска среда мястото може да се развие, за да стане по-привлекателно. Спомням си, че по време на SAW 2010 там имаше изложби.

Направи страхотен проект за трансформация на Централна гара. Пробвал ли си да се свържеш с държавния апарат и по някакъв начин да го реализираш?

000

визуализация: Адел Закут

Преди да започна работа по проекта, направих един изследователски анализ и съотвено се запознах с гл. арх. на София Петър Диков, който беше много положително настроен за това, че правя дипломна работа за обект в София... Но не мисля, че в България проектът може да се реализира. По-скоро  може да провокира дискусия за възможностите, които стоят пред архитектите в страната. Самият подход към архитектурата в България е много комерсиален и нещата се правят от раз, без да се мисли за последиците. За мен е много важен моралът в архитектурата. Избрах да работя по този проект, защото смятам, че естественият път за развитие на София е на север. Когато започнах, по медиите много се пишеше какво се случва с мястото, а аз не бях съгласен. Имаше един сайт sofia2020.com, където архитекти предлагаха мястото да се превърне в софийски Дефанс. Във Франция La Defence се критикува от архитектите, защото не е успешен модел. А тези хора го предлагаха за София?!? Малко не е логично. Плановете, които се правеха за развитие на този район, са наистина жалки – вдигане на небостъргачи с офис-сгради, шопинг центрове...

Панелните комплекси на София са може би най-сериозното архитектурно соц наследство. Те заемат голяма част от София и са подслон за огромна част от населението й, но годините са им преброени. Предложение за изход от ситуацията?

002

фотография: Еленко Еленков, ееnk.com

В Англия, като видя панелен блок, ме хваща страх. В Лондон 50-те и 60-те години започнаха през да правят панелни блокове в скъпи квартали, защото не искаха да се обособяват гета. Разпръскваха панелките из целия град. Идеята е била социално слабите, които живеят в такива блокове, да се интегрират в обществото, а се случи точно обратното – блоковете станаха сами по себе си като гета. И започват да деградират качеството на района около тях.

Поради комунизма в България, хората които живеят в тези блокове, са "смесени". Това всъщност е положителен фактор, за който не се говори много. В България и София хората живеят заедно и няма сериозно социално разделение, което е много проблемно в Западна Европа и САЩ. Тук би трябвало да има закони, които да не допускат абсурди в панелните комплекси като например сгради с няколко вида топлоизолация. Ходих в Естония преди години, а страната има подобна история на България. Столицата й Талин много ми напомня на София – стар и красив център и като излезеш от него – бетон. Основната разлика е, че там е чисто. Няма как от раз панелните блокове тук да се махнат и не мога да предложа решение, но общината трябва да има дългосрочна стратегия за преместване на хората или нещо подобно... Не съм много сигурен поради срока им на годност дали могат да бъдат оправени или трябва да се разрушат. В крайна сметка, не може всички блокове, които са строени през 60-те и имат срок на годност 50 години, да изчезнат наведнъж.

Финални думи по темата?

Това, което липсва в София и България е чувството за вкус към дизайн. България няма никаква дизайн–стратегия. За нищо. Тази тема просто не е важна за управляващите. А това трябва да се случи, защото ще повиши качеството на пространство навсякъде. Говорим си абстрактно, но реално погледнато, архитектурата е това, което виждаме около нас всеки ден и тя има директно влияние върху щастиеto на хората. Има много теории, написани по темата, как архитектурата рефлектира върху човешката психика. В България zaпочват да се правят някакви стъпки, но това все още не е приоритет и предстои  да се развие. Културата също трябва да се развие. Преди време се проведе конкурсът за Българския Лувър. Той беше напълно абсурден – месец и половина срок за участие и 24 часа преди края му, да се смени форматът от А3 на А0!! Това просто показа какъв е замисълът зад конкурса... На управляващите всъщност не им пука за дизайна, а просто бързат нещо да се случи. Това с грешно! По-добре е нещо да се случи една година по-късно, но да е добре направено и по-дълголетно, отколкото да се правят глупости.

 

Още по темата:

Комунизъм + Анархия = Комунархия от Трансформатори и de+ge

Kомунизмът да остане в миналото

И.Е. Станков: Халтурата на Бузлуджа

Соц рекламите или изгубеният дух на София

Арх. Борис Борисов: Соцът остави много по-добри архитектурни примери от Пост-соца

Арх. Димитър Паскалев, Архитекти за София: Аз съм фен на соц архитектуратa

Трансформаторът арх. Валери Гюров за трансформирането от Социализъм в Демокрация

Минало НЕзабравимо - паметникът на Бузлуджа през обектива на арх. Десислава Димитрова

Константин Ачков: Дисниленд парк за соца!

DeZona.com © DezonaGroup Ltd. All rights reserved.

Top Desktop version