Как започна работа в Лондон?
Мои бивши колеги вече се бяха установили във Великобритания. Благодарение на тях и без много да му мисля, един ден се озовах в Лондон с идеята да видя и науча нещо ново. Истината е, че не очаквах да остана и затова квартирата ми в София ме чакаше дълго време след заминаването ми.
Колегите ти са завършили архитектурното си образование в чужбина, а ти - в България. Било ли е това някога минус за теб?
Никога не ме е спъвал фактът, че съм завършил в една малко известна из архитектурните среди страна и в един още по-малко известен университет.
Как ще оцениш българското образование по архитектура в сравнение с европейското?
Това е комплексен въпрос, на който няма еднозначен отговор. УАСГ предлага добра техническа база, но безценни са новите идеи, подходи и принципи при решаването на всякакви проблеми - дизайн, строителство, начин на живот. Ролята на едно учебно заведение е да провокира студентите да мислят нестандартно и иновативно за тези компоненти, за проектирането и създаването на бъдещата обитаема среда. За съжаление, по мое време малко от преподавателите обръщаха внимание на тази по-нестандартна, "фантастична" част от образованието. Ако има нещо обаче, което бих изтъкнал като ключово за образованието в УАСГ, това е дисциплината, на която ме научиха. Освен това, в крайна сметка най-важна е личната мотивация на всеки бъдещ архитект, дизайнер, създател. Образованието е основна, но все пак малка част от пътя на усъвършенстване. По-съществената част от този процес зависи изцяло от нас - от начина, по който ще тренираме собствените си способности и креативност.
Работил си във Foster + Partners. Разкажи ми нещо повече...
Прекарах няколко години в студиото на Foster + Partners. Това беше кулминацията ми като "наемен работник", преди да създам собствено студио. Истината е, че се присъединих с неохота към екипа на лорд Фостър. След 5-6 години, прекарани в различни дизайн студия в Лондон, бях реших, че съм видял и научил достатъчно, за да основа собствено студио. Каква грешка щеше да е това, щях да осъзная в следващите няколко години. След убедителна реч от страна на моя бъдещ колега Владин Петров, работещ вече във Foster + Partners, реших да отложа плановете си за известно време и да поработя в още една корпорация. Така разбрах, че човек никога не е научил всичко, че образованието е безкрайно.
Следващите години прекарах в отдела на Foster + Partners за визуализации. Нашата роля беше да си сътрудничим с отделните дизайн групи по техните проекти - от интериори на приятели на семейство Фостър до цели градове в близкия Изток. Опитът беше безценен. Имах възможност да работя по подготовката на много проекти в началния им стадий, да експериментирам с идеи, стратегии и концепции, да погледна през погледа на водещите фигури във фирмата, да разбера техния подход към конкретен проблем и необходимостта да се защитава и най-смелата идея докрай с всички средства.
Имаш ли лични впечатления от лорд Фостър?
Личният ми контакт с лорд Фостър се свежда до няколко поздрава във вътрешния двор. Със съпругата му имах доста по-близък професионален контакт. Работих по проект, в който тя беше ангажирана персонално. Като цяло, бях по-заинтересуван от Боно и U2, които бяха клиенти на фирмата и посещаваха офиса няколко пъти. За съжаление, всички служители на фирмата бяхме предупредени да спазваме етикет и да не искаме автографи.
Как работи такъв голям екип?
Екипът наистина е много голям. Преди последната рецесия наброявахме над 1000 души. Фирмата е разделена на пет дизайн групи, които функционират относително самостоятелно и то на конкурентни начала. Всяка група се състои от няколко по-малки звена от по 10-15 човека, работещи по текущи проекти. По този начин управлението на цялото студио е гладко и продуктивно.
Какво научи от Fоster + Partners?
Времето ще покаже какво съм научил, но видях как едно студио може да работи с лекота на глобалната сцена по невероятно мащабни проекти. Идва ми на ум легендата за хан Кубрат, който показал на синовете си чрез сноп стрели, че силата се крие в единството.
Кои от проектите, по които си работил, са оставили най-трайни впечатления у теб?
Трудно бих избрал само един. Все пак, ще се опитам да посоча някои. Spaceport America - първото летище за космически туризъм, инициатива на сър Ричард Брансън, бе проектирано в студиото. Друг проект, в който имаx участие, е първият СО2-неутрален град на планетата - Masdar City в Обединените Арабски Емирства. Градът ще генерира цялата енергия, необходима за функционирането му, по безвредни за планетата методи. А най-забележителното е, че градът наистина се строи и то с невероятни темпове!
По какви проекти работи днес Vyonyx?
Може би най-големият ни успех дотук е спечелването през 2009 г. на конкурс за базилика в Солин, Хърватска. Наскоро се шегувахме с колегите ми, че някои студия завършват кариерата си със сакрална сграда от подобен мащаб, а ние започваме с такава. Имаме няколко по-малки проекти за еднофамилни къщи, част от тях се строят. Работим и по началната фаза на мултифукционален комплекс с кина, стадион, хотел, офиси и търговски площи в град Мост, Чехия. Задават се и други потенциални проекти, от които дори малка част да се материализарат, ще е много вълнуващо - йога център в Лондон, стадион в Дубровник и хотелски комплекс в национален парк Плитвице (и двете в Хърватска). Опитваме се да участваме и в поне един архитектурен конкурс на година.
С какви компании си партнирате?
Това е наистина наболяла тема. За обектите ни извън Великобритания се налага да използваме подизпълнители, което води до конфликт за авторските права. Практиката на големите фирми е да наемат местни студия, като правата на всеки са ясно регламентирани. Обект на Жан Нувел в Австралия се работи от Studio Jean Nouvel и най-вероятно от някое местно студио, но никой не оспорва авторството на проекта. По някаква необяснима причина, за проектите ни в България и Хърватска фирмите, с които се опитвахме да си партнираме, решаваха, че и те имат авторско право, макар проектът да е изцяло наш. Затова за момента изпробваме нова стратегия - да наемаме местни архитекти за нещо като мобилен Vyonyx офис и така да решаваме подобни затруднения, докато не стигнем статута на световноизвестните студия.
Работите ли по други проекти в България освен MaKost House?
В България планираме да реализираме още няколко еднофамилни къщи.
Как се работи на българския пазар?
През последните десет години бях извън България и нямам много наблюдение над местната архитектурна сцена. Имам чувството обаче, че все още липсват уважението и респектът към работата на архитекта, както и образовани инвеститори, мислещи в перспектива. Бих обобщил, че в България има много талантливи студия, с трудна мисия пред тях.
Днес можем ли да говорим за "българска архитектура" и съществува ли нещо, което я отличава от другите европейски страни?
Според мен е трудно да се говори за българска архитектура след Възраждането. Архитектурата в наши дни е глобална и все по-трудно се разграничават регионални архетипове. Голяма част от сградите, построени в България след 90-те години, са в нещо като неокласически стил, който не е много окуражаван от архитектите в западноевропейските държави. Друга част от сградите са направени с минимум средства и без определени естетически съображения, което за мен все пак е по-честен и прагматичен подход към дизайна на една сграда. Прави ми впечатление и строителството на определен вид градежи, които не знам как да нарека - да кажем "оазиси". Тези комплекси никнат в градове извън градовете, по крайбрежната ивица и пр., без особен респект към контекста, без връзка с обкръжаващата ги среда и с минимални инвестиции в инфраструктурата, нужна да ги обслужва.
А сега да поговорим малко за визуализациите и тяхното място в проекта...
Ще ти разкажа конкретен случай. Наш клиент ни разкри неговата гледна точка за важността на визуализациите. Ставаше дума за мултимилионен проект, за който той се бореше с конкурентна фирма. Клиентът ни щеше да има само 5 минути от вниманието на инвеститора. Естествено, по проекта работеше малка "армия" от архитекти, стажанти и консултатнти. Но единствените материали, които щяха да се представят пред погледа на инвеститора, щеше да е продукцията на нашето студио. Не чертежи, не документация, не приказки, само няколко картини... Има една поговорка: "A picture is worth a thousand words" (бел.ред. - Изображението има силата на хиляда думи).
Каква е английската практика? Кой изпълнява 3D визуализациите - самите архитектурни студия или студия, които се специализират във визуализациите?
Повечето студия имат вътрешни отдели за визуализации. Но за по-критични проекти като участия в конкурси обикновено прибягват към услуги на външни фирми като нашата.
Бихте ли работили върху визуализацията на проект от българско архитектурно студио?
Да, стига да е новаторски и да представлява предизвикателство за нас.
Какви са цените за този вид услуги?
Зависи от кого е запитването (фирми, работещи по прогресивни проекти, имат приоритет) и от типа на визуализациите (дали са концептуални, със свобода при работата, или са скучни маркетингови гледки). Разбира се, и заетостта на студиото е от решаващо значение. Цените варират от няколко стотин до няколко хиляди за комплексни градоустройствени гледки.
Отворени ли сте към идеята за стажанти от България и на какви критерии трябва да отговарят те?
Разбира се, че да. Произходът на кандидатите не е от значение за нас. В офиса имаме хора от различни места - Близкия Изток, Северна и Южна Америка, Азия и Европа... По-важно е хората, с които работим, да имат страст, смелост да провокират и желание за упорит труд.