DeZona.com

Арх. Любо Георгиев – проблемите на градската среда през погледа на българин в чужбина

Арх. Любо Георгиев – проблемите на градската среда през погледа на българин в чужбина фотография: личен архив

С идването на пролетта и стопяването на бялата снежна пелерина се откриват редица наболели за града проблеми. Основният проблем е, че повечето от нас вече са свикнали с мръсотията, разпада и мизерията, които ни заобикалят и не просто не правят нищо, за да направят живота си по-приятен, а дори не им прави впечатление колко е неприятна гледката. Затова решихме да си поговорим с арх. Любо Георгиев за градската среда в България, за това какво според него трябва да се случи със соц символите и необходимо ли е да се пръскат милиони за нова пленарна зала. Ще попитате защо точно него... Защото е млад, талантлив, деен и живее и работи в Холандия, но въпреки това не изоставя България и архитектурните й проблеми. Вижте какво ни разказа той...

Какво мислиш за градската среда в София?

Балканска, с много европейски амбиции. Първото заради шаренията, градската динамика и смеската между всеотдаен оптимизъм с подтискаща апатия. Второто заради несекващото желание София да догонва и да бъде сравнявана със западноевропейските столици.

Изброй плюсове и минуси. Как би доразвил плюсовете и какво би направил, за да обърнеш знака на „бъговете"?

Плюсове:

- многото зеленина, съчетано с усещането за голям град;

- срещат се и активни хора;

- има метро.

Бих направил още метролинии и трамваи. Бих комбинирал зеленината с велоалеи и градско земеделие. Бих направил (частично) градския транспорт денонощен.

Минуси:

- прахът;

- хаосът, тук-таме;

- непукизмът на голяма част от населението за средата, която обитават.

- дестимулиране на употребата на коли;

Бих стимулирал/позволил участието на гражданите в създаването на градската среда (програма Зелена София е добър пример за това). Бих се опитал да въведа правила, дори и те да са непопулярни (колчета по тротоарите, платено паркиране).

ЗА или ПРОТИВ соц символите в градовете? 

ЗА. На България й липсва много заради постоянните опити на всяка система да заличи предшестващата я система. Градът става интересно, желано, значимо място за живеене, само когато има наслагване на исторически слоеве. По-интелигентно е вместо една среда, или елементи от нея, да биват заличавани, те да бъдат рециклирани. За мен е проява на зрялост човек да съумее да надгради и да създаде, вместо да разруши. Масовото преместване на тези символи в музеи също е жалко, тъй като там (в музея) те губят значението си. Тези символи имат смисъл в града, тъй като са правени за града. Който го е страх от тях, трябва да се въздържи от емоционално поведение и да попита по-младите. За пример: паметникът на Съветската армия - за добро или зло, няма никаква политическа конотация за 99% от хората от моето поколение.

Имаш ли любим? Как би му вдъхнал нов живот?

Много харесвам паната, които са били поставяни по калканите на сгради. Има една чудесно реставрирана сграда от 60-те (мисля) на ъгала на Аксаков и Бенковски, граничеща с един калкан. На този калкан, с построяването на сградата, е направено и пано, което за щастие също толкова добре е реставрирано. Бих реставрирал всички тези калкани с пана, включително и рекламните пана на Балканкар или Ален Мак по панелните блокове.

011

фотография: Събина Панайотова

Този период изглежда, че става все по-интересен за другите страни в Европа. Как би коментирал тази тенденция?

Този период все повече се отдалечава от нас и все по-малко хора имат емоционални връзки с него. Това прави оценяването на позитивните неща в архитектурата или изкуството по-лесно, по-свободно. Нормален процес, характерен за всяка една отминала епоха. Мисля, че в бившите соц страни трябва да извлекат максимална полза от това наследство.

Повлияваш ли се по някакъв начин от Социализма в работата си?

Аз проектирам неща, които са адекватни на времето си, поне се стремя да правя това. В този процес черпя идеи и размишлявам над принципи, произлизащи от различни епохи, включително и Социализмът.

Какво е първото нещо, за което се сещаш, когато чуеш Социализъм?

Зима, парещ радиатор, който не може дабъде намален и отворен прозорец над него.

Какво трябва да се случи в България, за да спрат младите и талантливи архитекти да напускат границите на страната ни?

Младите и талантливите навсякъде са мобилни. По дефиниция те търсят възможности да развият таланта си и винаги ще има места, които ще са по-динамични от България. По-скоро въпросът е дали за тях има смисъл да се връщат и кое би могло да стимулира това. Мисля, че личната мотивация играе основна роля при този въпрос. Малко е наивно да чакаме нещо да се промени от самосебе си, по-скоро ние сме тези, които можем да го променим.

Кои са трите най-важни неща, които всеки от нас трябва да направи, за да заживеем в един по-красив и уреден град и съответно от там и държава?

Да изхвърляме (разделно!) боклука си не просто на улицата! Да не сме злобни едни към други. Да си даваме малко почивка сред природата от време на време.

В кръвта на българина е да прави от нищо нещо, но по-голяма част от населението не само не прави нищо, за да облагороди града си, ами дори руши и малкото направено. Защо според теб е така?

Може би, защото не е сигурен, че това, което ще направи, ще има смисъл и ще може да остане. Непредвидимост и несигурност. В такива ситуации хората не влагат усилия в дълготрайни начинания, по-скоро се занимават със съвсем банални, дребни неща. Същевременно това води и до напрежение, което често бива освободено разрушавайки,пренебрегвайки. Според мен всеки иска да създаде нещо, да остави нещо след себе си, но когато не може да го направи, то той все търси да остави следа след себе си, дори и тя да е разрушителна.

А какво ще кажеш за конкурса за нова пленарна зала?

Безсмислен. Според мен парламентът трябва да си остане там, където е. Според мен, ако се впусна още по-надълбоко, парламентът трябва да има съвсем друга функция и народът би трябвало да бъде представляван по съвсем друг начин във времето на постоянната дигитална комункация. Та, да мисли човек да прави нова парламентарна сграда в днешно време, е като да проектираш колизеум по време на разпада на Римската империя.Самият проект, архитектурно погледнато,също не е добър, тъй като не разбирам смисъла да бъде премахнат съществуващият внушителен таван

Какъв проект би искал да реализираш в България?

Бих искал да работя над панелните квартали, тяхната трансформация, вторият им живот. Започнал съм вече, да видим докъде ще я докарам.

panelen-kvartal

фотография: http://eenk.com/

По повод съвместния проект на твоето студио и сдружение Трансформатори „Комунархия" – би ли организирал подобна акция отново? Къде? Кои обекти евентуално ще „номинираш"?

Бих организирал, да. Това е един много ефективен принцип на работа. Не знам обаче къде, не съм зе замислял. Може би отново панелните квартали, тъй като те са ми слабост.

Кой според теб е кварталът в София, който се нуждае от най-спешна и сериозна „трансформация"? А град в България?

Не бих казал квартал или град, ами по-скоро елемент на градската среда. Това е индустриалното наследство. Както от комунизма, така и преди него. Около Перник има страхотни изоставени фабрики, в Габрово направо те боли като гледаш как фабриките от 30-40-те се рушат малко по малко. Това важи и за София, случаите със Захарна Фабрика или пък Бирената фабрика Прошек са широко известни.

Zaharna fabrika_2005

фотография: whata.org/blog 

А най-добре уреден?

В този дух, не бих говорил за най-добре уреден град, ами отново за елемент на градската среда. Това са моловете. Те привличат точно, защото са перфектно уредени, удобни, предлагат услуги. Но това е само констатация, защото аз не съм почитател на моловете. Според мен те убиват града, а и гражданското. Но пък, за да може да реагира на тях, човек трябва да разбере защо те са привлекателни. А те са.

themall

фотография: boykotk

ljubo-georgiev-458x344 

Арх. Любо Георгиев е учил архитектура в IUAV във Венеция (Италия) и ТУ в Делфт (Холандия). След дипломирането си работи за Claus en Kaan Architecten в Амстердам и за MVRDV в Ротердам. От 2010 г. е архитект в основаното от него и Симон де Йонг архитектурно студио de+ge architects, Ротердам.

 

DeZona.com © DezonaGroup Ltd. All rights reserved.

Top Desktop version