DeZona.com

Арх. Борислав Игнатов: Има законов механизъм сгради в лош вид или опасно състояние да се конфискуват, но просто не се прилага

Арх. Борислав Игнатов: Има законов механизъм сгради в лош вид или опасно състояние да се конфискуват, но просто не се прилага фотография: арх. Борислав Игнатов

интервю: DeZona

Проблемът с опазването на паметниците на културата и вписването им в съвременната архитектурна среда продължава да чака своето адеватно решение. А междувременно паметници, оцелели столетия, изчезват за няколко дни за сметка на мегаломански "ултрамодерни" проекти (вижте интересен коментар на нашия приятел Ninja по темата в какво се превърнаха някои от най-емблематичните паметници на културата в столицата).

Наскоро ви представихме проекта за офис сграда в историческия център на Варна, дело на арх. Борислав Игнатов. В архитектурата на сградата са интегрирани останките от каменни зидове на стар турски склад, обявен за паметник на културата. В момента текат строителните работи и до няколко месеца обектът ще бъде финализиран. Ето защо решихме, че арх. Игнатов е подходящ събеседник за един разговор на тема "Минало и настояще"...

Това  ли е първият ти подобен проект? Имаше ли някакви резерви и опасения, когато се захвана с него?

Не, това не е първия ми проект за преустройство на историческа сграда, но всяка нова задача е предизвикателство. Предишният опит никога не се повтаря изцяло, в което, естествено, е удоволствието и чарът на творческите професии. От самото начало най-големите ми опасения бяха свързани с административните усложнения по съгласуването на концепцията с тогавашното НИПК-София и за съжаление тези опасения изцяло се оправдаха, дори надминаха най-мрачните ми предвиждания. Проектът беше блокиран в канцелариите на НИПК над година и получи няколко отказа с различни доводи, като междувременно на инвеститора бяха отправяни директни препоръки да възложи проектирането на фасадите на „подходяща” архитектка, близка на тогавашния директор на НИПК Угринов. Това беше много омерзителен и отвращаващ епизод в решаването на една иначе вдъхновяваща и интересна задача.

Какво е най-голямото предизвикателство пред един архитект, когато трябва да “интегрира” историческа находка в модерна сграда?

При работа в исторически контекст върху архитекта пада голямата отговорност да осмисли ценността на съществуващото наследство, да прецени в какво точно се състои тя и да предложи решение, което да приспособи миналото към настоящето и обратно. Тук архитектурата се сблъсква с основния проблем на археологията - да се прецени кое е автентичното и до кой исторически слой да се спре с разкриването, така че да не се унищожи нищо, но и да не остане скрито и неизследвано. В този смисъл, дори патината и градският прах по една сграда отчитат събитията, които е преживяла, и се спори дали дори само с изчистването й не се губи безценнен исторически характер. За мен важното е да се намери балансиран и задълбочен подход към всеки конкретен обект. Винаги си задавам въпроса какво би направил създателят на дадена сграда, ако живееше в наши дни и разполагаше с нашите материали и технологии. Може би отговорът на този въпрос дава вярното съвременно продължение на оригинала, без да се изпада в исторически романтизъм и плахост или пък в прекалена агресивност и арогантност към дадената реликва.

При подобни проекти къде е границата между опазването на историята и “претопяването” й от настоящето?

Това е много философски въпрос и като такъв е доста необятен. Мисля, че ние като архитекти не се занимаваме с историята, а по-скоро със свидетелства за историята, достигнали до нас. Много е важно, като реставрираме стари ръкописи и ги подвързваме с нови корици, да не променяме съдържанието им, за да могат и тези след нас ги прочетат в оригинал.

Според някои архитекти, когато се добавя обем към съществуваща историческа сграда, новият обем трябва да носи духа на съвремието, а не да се опитва да имитира миналото. Твоят коментар?

Споделям това мнение. Имитацията по дефиниция е фалшификат.

Чисто технологично, кои са най-големите трудности?

Технологичните трудности са винаги доста разнообразни и неочаквани. За щастие, те се свеждат до въпоса „как” и тук архитектът може да разчита на помощта на целия екип в решаването им. На въпроса „защо” обаче трябва да даде отговор сам и това е и най-трудното, и най-вдъхновяващото. Смятам, че е много важно всяка сграда първо да е решена правилно концептуално и тогава технологичните решения се нареждат естествено.

Каква е практиката при подобни казуси извън България?

Запознат съм само с практиката в САЩ. Въпреки че те очевидно имат много по-малко и „по-ново” историческо наследство от нас, се отнасят с голям респект към него и не пестят сили и средства за опазването му. Основната разлика е, че при обсъждането на преустройства на исторически сгради се създава публичен дебат с участието на широката градска общност. Това прави проектите доста по-бавни и скъпи, с много уточнения и преработки, но на практика са изключени абсурди като познатите ни „самосрутвания” на паметници на културата и възстановяването им с бутафорни псевдофасади от стиропор и пластмаса.

Според теб, трябва ли държавата да абдикира от грижата за паметници на културата, които са частна собственост?

Напротив, държавата и общините най-после трябва да упражнят правата, които им дава законът, за да принудят собствениците на историческите сгради да ги стопанисват в изряден вид. Тези, които не могат или не искат да се грижат за такава собственост, трябва да абдикират и да я предадат в по-добри ръце. Интересен факт е, че в кризата от края на 70-те години в Ню Йорк много сгради около Сентръл парк са били дарени на общината, понеже са били запуснати и собствениците им не са могли да плащат глобите и данъците. Сега тези сгради са безценни и са донесли огромни приходи на града. В България също има законов механизъм сгради в лош вид или опасно състояние да се конфискуват, но досега не е прилаган нито веднъж... Затова и центровете на градовете ни са олющени, а сградите изглеждат скръбно.

Какви са недостатъците в нормативната уредба и как би трябвало да се променят, според теб?

Нормативната уредба не е съвършенна, но дори и така може да свърши огромна работа, ако се прилага. Според мен основният проблем тук е прилагането на законите, а не в писането им.

Българинът цени ли наистина своята история?

Според мен в действителност няма такова нещо като „българина”, „немеца”, „американеца”. Всеки човек има различни интереси, някои хора се интересуват силно от история. Важното е българската държава да цени историята си и да създаде организационни механизми за осъществяването на такава политика. 



Всички проекти и коментари от Борислав Игнатов

Разходка из Колизеума с арх. Борислав Игнатов

Разходка из Колизеума с арх. Борислав Игнатов

Преди дни стартирахме серия от публикации "Римски разходки с арх. Борислав Игнатов". Първата ни спирка беше площад Св. Петър. Днес ще се разходим из К...

Римски разходки с арх. Борислав Игнатов

Римски разходки с арх. Борислав Игнатов

Всички пътища водят към Рим. Оказа се, че поговорката важи с пълна сила и за арх. Борислав Игнатов. Ще ви представим серия от фото разкази за ита...

Арх. Борислав Игнатов: Има законов механизъм сгради в лош вид или опасно състояние да се…

Арх. Борислав Игнатов: Има законов механизъм сгради в лош вид или опасно състояние да се конфискуват, но просто не се прилага

интервю: DeZona Проблемът с опазването на паметниците на културата и вписването им в съвременната архитектурна среда продължава да чака своето адеват...

Нова офис сграда ще бъде открита през май, 2012 г. във Варна

Нова офис сграда ще бъде открита през май, 2012 г. във Варна

Малката офис сграда в историческия център на гр. Варна е част от защитен ансамбъл от старинни сгради, паметници на културата.

3D: Офис сграда на ул. Генуа във Варна от арх. Борислав Игнатов

3D: Офис сграда на ул. Генуа във Варна от арх. Борислав Игнатов

Проект: Офис сграда на ул. Генуа във Варна Проектант: арх. Борислав Игнатов Тип: Офис сграда Площ: 2214 кв.м Местоположение: град Варна, Бълг...

News Coffee Table - маса от Борислав Игнатов

News Coffee Table - маса от Борислав Игнатов

Продукт: News Coffee Table Студио: Ignatov Architects  Дизайнер: Борислав Игнатов Вид: Холна маса Описание: Арх. Борислав Игнатов създава про...

Екологична дървообразна къща от Борислав Игнатов

Екологична дървообразна къща от Борислав Игнатов

Проект: Дървообразна къща Архитект: Борислав Игнатов Тип: Еднофамилна къща Площ: 780 кв.м Местоположение: Варна, България Описание: Дървообразнот...

3D: "Къщата на равноденствието" от Борислав Игнатов

3D: "Къщата на равноденствието" от Борислав Игнатов

Проект: Къщата на равноденствието Архитект: Борислав Игнатов (Ignatov Architects) Тип: Къща Площ: ЗП = 228 кв.м; РЗП = 515 кв.м Местоположение: Ка...

DeZona.com © DezonaGroup Ltd. All rights reserved.

Top Desktop version