DeZona.com

Арх. Димитър Паскалев: Безработните архитекти в България могат да се захванат с някакво производство

Арх. Димитър Паскалев: Безработните архитекти в България могат да се захванат с някакво производство фотография: личен архив

Интервю: арх. Ивко Станев

Арх. Димитър Паскалев и Архитектоника Студио са автор на проекта Sopharma and Litex Towers, който беше обявен за "Сграда на 2011 година". Вижте какво ни разказа той за целия процес на създаване на уникалната за България сграда, развитието на енергоефективните технологии по света и у нас и съветите му към страдащите от кризата родни архитекти...

„Sopharma and Litex Towers" ли е проектът, с който се гордееш най-много в кариерата си до сега?

Имахме голям късмет с инвеститорите в този проект, защото бяхме на "един акъл" и нещата се случиха много близо до оригиналния замисъл. Колкото до гордостта... не бих сложил "най", но наистина се гордея с този проект.

Чия идея бяха уникалните за България технически характеристики на сградата?

Идеята се изгради постепенно и с помощта на много хора. За 2007 година, когато се раждаше проекта, цялата интегрирана концепция беше абсолютен авангард. Това е колективна реализация и не я преписвам само на себе си.

Каква беше първоначалната ти концепция за проекта? До колко успя да се придържаш към нея до край?

В градоустройствено отношение проектът за жалост не се случи по оригиналния замисъл. Трябваше да има четвърта кула в съседния парцел, където от десетки години има изоставен строеж. Трябваше да има много лесен достъп до метро-спирката. Очаквахме преместването на КАТ и развитие на целия квартал, което не се случи. Дори кръстовището между бул. "Драган Цанков" и ул. "Лъчезар Станчев" не се промени за тези години (въпреки проекта). Бяхме твърде големи оптимисти, което беше характерно за 2007-2008 г.

Проектът също се променяше в движение по конюнктурни съображения. Предполагам, че днешното му състояние няма да бъде последна спирка. Архитектурата трябва да може да се променя заедно с търсенията и нуждите.

Как Архитектоника Студио беше избрано за проектант на сградата?

Имаше вътрешен конкурс в Софарма, нашето предложение се хареса. Литекс се присъединиха към идеята и нещата потръгнаха. Мисля, че това, което ги привлече, беше идеята за високи сгради и високи технологии.

Коя беше най-голямата трудност, която срещна по време на проектирането? Как се справи с нея?

Най-голямата трудност си остана сложната градоустройствена и комуникационна ситуация. Как ще се развият събитията извън парцела е трудно да се прогнозира. Не съм особено доволен от положението в момента. Колкото до самите сгради - работата беше удоволствие и не съм я усетил като трудност.

Ако имаше възможност в момента, би ли променил нещо в проекта?

Да. В оригиналния проект имаше едни "зимни градини" - остъклени елементи, със стъклени покриви, които трябваше да са богато озеленени зали за срещи. В движение проекта се промени по настояване на инвеститорите, но формата на сградите се претрупа... Съжалявам, че не се изпълни оригиналният дизайн. Имаше и други неща, които не се случиха...

По-трудно ли се проектира енергоефективна сграда?

Да започнем с 3 пъти повече време за проектиране, да добавим чиста наука, обследване на прототипи, индустрия, която трябваше да промени технология и производствен капацитет, поредица от иновации в почти всички области. Изобщо знания, които ги няма в учебниците...

На какво според теб се дължи изостаналостта на България в тази област?

Образование. Пари. Свързаност с водещи специалисти. Познания и разбиране у самите инвеститори. Инвестиционен интерес.

Кои са най-спешните мерки, които трябва да се вземат за решаването на проблема с енергоефективността на сградите в България?

Това е много силен въпрос. Смятам, че трябва да се погледне истината в очите. Сградите имат огромен потенциал да произвеждат и съхраняват енергия, използвайки слънце, вода и вятър. Но това може да стане само и единствено с рентабилни и атрактивни системи и решения. Не с Европейски програми!

Цената на енергията в момента задържа "преболедуването" – поддържа се ниска, поради което системите, използващи възобновяеми енергийни източници, не могат да се наложат. Ако веднъж се наложат масово, само 3-4 години по-късно ще усетим облекчението на безплатната природна енергия.

В момента усилено работя с колеги в търсене на интегрирани системи, които да имат възвръщане на инвестициите под 3 години. Точно от такива решения имаме нужда, за да видим масов ефект.

Спешните приложими мерки са:

- Изкупуване на слънчевата енергия от ВСИЧКИ производители (в момента се прие ограничителна квота)

- Слънчеви бойлери, част от чиято цена се покрива от държавата.

- Топлоизолации и смяна на дограми

- Децентрализация на отоплението. Евтини термопомпени системи в блоковете.

- Щори вместо климатици!

- Насърчителни програми за зелени покриви!

- Образование, образование, образование!

Кои аспекти на архитектурния проект подобряват в най-голяма степен енергоефективните характеристики на сградата?

Аз съм голям привържениик на интегрираните проекти. Тоест - системите да бъдат така обвързани, че да си помагат взаимно и ефектът да е общ. Смятам, че трябва да се търси баланс между енергийна ефективност (изолация и ефективни машини), производство на енергия (основно от слънце) и съхранение на енергия (гореща вода, водород, компресиран въздух и др.)

Това ли е бъдещето на архитектурата в световен мащаб?

През следващите 20 години всички области на човешката дейност ще преминат болезнено към нова енергийна парадигма. В епохата на петролния бум, архитектурата забрави енергийния си контекст. Целият огромен сграден фонд ще трябва да се трансформира. Смятам, че предстои епоха на "Архитектура на енергията".

А в България?

България има 4000 часа слънце годишно и безплатно. С тази енергия сградите могат да бъдат независими от НЕК и ЧЕЗ, и за да не съм голословен: в момента работим по първия експериментален "OFF THE GRID" проект.

Всички знаем за тежката криза, в която се намира архитектурно-строителният бранш в момента. Как се справяш ти с нея?

Свихме разходите до минимум и се захванахме с иновации в областта на сградния дизайн. Не знам докъде ще ни отведе това, но сме много мотивирани.

Каква е най-добрата алтернатива за множеството безработни архитекти в момента в България според теб?

Да се захванат с някакво производство. Когато аз завърших през 1996 година пак нямаше работа и малцина от курса ми останаха архитекти. Повечето колеги станаха търговци. В сегашната криза мисля, че е по-интересно да станеш производител. Знам, че и това е много трудно, но пък има много пространство за изява...

Вижте още:

Софарма Бизнес Тауърс от студио Архитектоника

Арх. Димитър Паскалев: Аз съм фен на соц архитектурата

DeZona.com © DezonaGroup Ltd. All rights reserved.

Top Desktop version