„Sopharma and Litex Towers" ли е проектът, с който се гордееш най-много в кариерата си до сега?
Имахме голям късмет с инвеститорите в този проект, защото бяхме на "един акъл" и нещата се случиха много близо до оригиналния замисъл. Колкото до гордостта... не бих сложил "най", но наистина се гордея с този проект.
Чия идея бяха уникалните за България технически характеристики на сградата?
Идеята се изгради постепенно и с помощта на много хора. За 2007 година, когато се раждаше проекта, цялата интегрирана концепция беше абсолютен авангард. Това е колективна реализация и не я преписвам само на себе си.
Каква беше първоначалната ти концепция за проекта? До колко успя да се придържаш към нея до край?
В градоустройствено отношение проектът за жалост не се случи по оригиналния замисъл. Трябваше да има четвърта кула в съседния парцел, където от десетки години има изоставен строеж. Трябваше да има много лесен достъп до метро-спирката. Очаквахме преместването на КАТ и развитие на целия квартал, което не се случи. Дори кръстовището между бул. "Драган Цанков" и ул. "Лъчезар Станчев" не се промени за тези години (въпреки проекта). Бяхме твърде големи оптимисти, което беше характерно за 2007-2008 г.
Проектът също се променяше в движение по конюнктурни съображения. Предполагам, че днешното му състояние няма да бъде последна спирка. Архитектурата трябва да може да се променя заедно с търсенията и нуждите.
Как Архитектоника Студио беше избрано за проектант на сградата?
Имаше вътрешен конкурс в Софарма, нашето предложение се хареса. Литекс се присъединиха към идеята и нещата потръгнаха. Мисля, че това, което ги привлече, беше идеята за високи сгради и високи технологии.
Коя беше най-голямата трудност, която срещна по време на проектирането? Как се справи с нея?
Най-голямата трудност си остана сложната градоустройствена и комуникационна ситуация. Как ще се развият събитията извън парцела е трудно да се прогнозира. Не съм особено доволен от положението в момента. Колкото до самите сгради - работата беше удоволствие и не съм я усетил като трудност.
Ако имаше възможност в момента, би ли променил нещо в проекта?
Да. В оригиналния проект имаше едни "зимни градини" - остъклени елементи, със стъклени покриви, които трябваше да са богато озеленени зали за срещи. В движение проекта се промени по настояване на инвеститорите, но формата на сградите се претрупа... Съжалявам, че не се изпълни оригиналният дизайн. Имаше и други неща, които не се случиха...
По-трудно ли се проектира енергоефективна сграда?
Да започнем с 3 пъти повече време за проектиране, да добавим чиста наука, обследване на прототипи, индустрия, която трябваше да промени технология и производствен капацитет, поредица от иновации в почти всички области. Изобщо знания, които ги няма в учебниците...
На какво според теб се дължи изостаналостта на България в тази област?
Образование. Пари. Свързаност с водещи специалисти. Познания и разбиране у самите инвеститори. Инвестиционен интерес.
Кои са най-спешните мерки, които трябва да се вземат за решаването на проблема с енергоефективността на сградите в България?
Това е много силен въпрос. Смятам, че трябва да се погледне истината в очите. Сградите имат огромен потенциал да произвеждат и съхраняват енергия, използвайки слънце, вода и вятър. Но това може да стане само и единствено с рентабилни и атрактивни системи и решения. Не с Европейски програми!
Цената на енергията в момента задържа "преболедуването" – поддържа се ниска, поради което системите, използващи възобновяеми енергийни източници, не могат да се наложат. Ако веднъж се наложат масово, само 3-4 години по-късно ще усетим облекчението на безплатната природна енергия.
В момента усилено работя с колеги в търсене на интегрирани системи, които да имат възвръщане на инвестициите под 3 години. Точно от такива решения имаме нужда, за да видим масов ефект.
Спешните приложими мерки са:
- Изкупуване на слънчевата енергия от ВСИЧКИ производители (в момента се прие ограничителна квота)
- Слънчеви бойлери, част от чиято цена се покрива от държавата.
- Топлоизолации и смяна на дограми
- Децентрализация на отоплението. Евтини термопомпени системи в блоковете.
- Щори вместо климатици!
- Насърчителни програми за зелени покриви!
- Образование, образование, образование!
Кои аспекти на архитектурния проект подобряват в най-голяма степен енергоефективните характеристики на сградата?
Аз съм голям привържениик на интегрираните проекти. Тоест - системите да бъдат така обвързани, че да си помагат взаимно и ефектът да е общ. Смятам, че трябва да се търси баланс между енергийна ефективност (изолация и ефективни машини), производство на енергия (основно от слънце) и съхранение на енергия (гореща вода, водород, компресиран въздух и др.)
Това ли е бъдещето на архитектурата в световен мащаб?
През следващите 20 години всички области на човешката дейност ще преминат болезнено към нова енергийна парадигма. В епохата на петролния бум, архитектурата забрави енергийния си контекст. Целият огромен сграден фонд ще трябва да се трансформира. Смятам, че предстои епоха на "Архитектура на енергията".
А в България?
България има 4000 часа слънце годишно и безплатно. С тази енергия сградите могат да бъдат независими от НЕК и ЧЕЗ, и за да не съм голословен: в момента работим по първия експериментален "OFF THE GRID" проект.
Всички знаем за тежката криза, в която се намира архитектурно-строителният бранш в момента. Как се справяш ти с нея?
Свихме разходите до минимум и се захванахме с иновации в областта на сградния дизайн. Не знам докъде ще ни отведе това, но сме много мотивирани.
Каква е най-добрата алтернатива за множеството безработни архитекти в момента в България според теб?
Да се захванат с някакво производство. Когато аз завърших през 1996 година пак нямаше работа и малцина от курса ми останаха архитекти. Повечето колеги станаха търговци. В сегашната криза мисля, че е по-интересно да станеш производител. Знам, че и това е много трудно, но пък има много пространство за изява...
Вижте още: