DeZona.com

Арх. Георги Савов: През последните 20 години архитектите бяха премахнати като водещи фигури в строителния инвестиционен процес.

Арх. Георги Савов: През последните 20 години архитектите бяха премахнати като водещи фигури в строителния инвестиционен процес. фотография: личен архив

Интервю: арх. Ивко Станев

Арх. Георги Савов е председател на Съвета на Регионална колегия Нова към КАБ. Създаването на РК Нова преди около 2 години и половина предизвика широко обществено обсъждане сред архитектурната гилдия не само в София. Днес колегията е втората по брой на членовете в България. Вижте какво ни разказа нейният председател за целите и задачите на организацията, необходимите промени в законово-нормативната уредба, недостатъците на архитектурните конкурси и актуалните проблеми на професията "архитект" в България...

Защо беше създадена Регионална колегия Нова?

РК Нова към Камарата на Архитектите в България беше създадена на учредително събрание на 07 ноември 2009 г. Извън официалния Меморандум за нашето създаване, бих добавил, че това беше единственият възможен начин да се обединим архитектите, които бяхме недоволни от начина, по който функционира КАБ и по-конкретно по начина, по който се ръководи и функционира най-голямата регионална колегия в страната. Ние желаем промяна на това статукво, даващо възможност на малка група колеги, от позицията на изборните си длъжности, да управляват, усвояват и осчетоводяват повече от 30% от финансовия ресурс на Камарата без никаква реална полза. Ние се обединихме в желанието си да променим правилата, които позволяват избраните да представляват една колегия да превърнат този си обществен ангажимент в професия и начин за препитание, в желанието си да спрем КАБ да се превръща в администрация, чиито основни усилия и финансов ресурс са насочени единствено към себе си. Факт е, че организация, успяваща да събере повече от един милион лева годишно от членски внос и дребни други дейности, няма пари за нищо друго освен да изхранва своята администрация и нейните режийни разходи и да провежда единични дейности насочени единствено към вътрешните си организационни проблеми. Това беше начинът, чрез председателя на колегията, който по устав е и член на УС на КАБ да участваме в работата му и да имаме възможност да изразяваме своите позиции и да работим за осъществяване на целите си. Естествена беше реакцията на няколко колеги и приближени към тях от тогавашното ръководство на РК София-град, да се опитат използвайки аргументи от чисто процедурен характер, да ни премахнат като формация. Те веднага осъзнаха, че ние сме реална заплаха за тяхното безпроблемно съществуване.

Какви са основните цели и задачи на РК Нова?

В началото целта ни беше да се утвърдим като колегия и да станем реален фактор в КАБ. Това постигнахме като за периода от учредяването си до днес, почти две години и половина ние станахме втората по големина колегия в КАБ, като броят на нашите членове постоянно се увеличава и в момента сме почти 300 човека. Основната ни цел е промяна на приоритетите и начина на работа в КАБ, някои от които са:

- Създаване на професионално ръководство на Камарата, състоящо се от специалисти в съответната област избрани с конкурс.

- Създаване на нормативни условия задължаващи финансовите средства да се изразходват прозрачно и целесъобразно в посока утвърждаване и защита интересите на всички работещи архитекти в България.

- Създаване на текстове и лобиране пред държавните институции имащи законодателна инициатива за промени в действащите закони и нормативни актове с цел реабилитиране на архитектите като водещи участници в инвестиционния процес.

По какво се различават членовете на РК Нова от тези на КАБ – София град?

Всички архитекти, регистрирани членове в КАБ сме равноправни и равнопоставени. Нашата цел не е да се съревноваваме със София-град. Желаем заедно с тях и с колегите от цялата страна да работим съвместно за промяната в КАБ, от която жизнено се нуждаем, за да оцелее нашата професия.

Има ли разлики в критериите, по които се одобряват кандидатите за членове на РК Нова?

Специални критерии няма. Най-често при нас идват колеги, които предварително са се запознали и споделят нашите цели. Имаме членове от цялата страна, не само от София.

Кои са основните проблеми, стоящи пред архитектурната гилдия в момента?

Основният проблем на българските архитекти е, че в последните 20 години бяхме премахнати като водещи фигури в строителния инвестиционен процес. Съгласно многократно променяните закони и нормативи, регулиращи нашата професия, при нас остана задължително само изготвянето на проектна документация с обем и съдържание, която е достатъчна само за издаване на разрешение за строеж. Изготвянето на работни проекти, количествени сметки и спецификации, работни детайли, авторски контрол; участие в избора на строител, доставчици; приемане на реално извършената работа на обекта по количество и качество, подписване на актове за разплащане както и много други типични функции на архитекта са оставени в законите и нормативните документи като пожелателни. Голяма част от тях бяха делегирани на „специалисти", които в голямата си част са съвсем нови участници в инвестиционния процес. Тази наша слабост като професионална организация устройва напълно всички, които през последните години променяха ЗУТ, ЗОП, ЗКАИИП и много други закони и нормативи, които регулират професията ни. Резултатите са повече от очевидни. Ние ги усещаме, ползвайки ги ежедневно. Масова посредственост и грандиозни финансови злоупотреби. Липса на конкретни персонални отговорности за случващото се около нас. Подценяване и принизяване на архитекта като личност и специалист, на когото му е отнета дори възможността да изкаже мнение. Съвсем законно могат и да не ни уведомят дори за държавна приемателна комисия. На никого това няма да направи впечатление. Името на архитекта създал сградата е анонимно за хубаво или за лошо. Дълго може да се говори за проблемите, но едно е ясно, те няма да се решат сами, колкото и да се оплакваме и да ги изброяваме.

Какво е мнението Ви за членуването на ландшафтни архитекти в структурите на КАБ?

Мисля, че решението ландшафтните архитекти да бъдат прехвърлени от КИИП в КАБ беше най-малкото прибързано и недостатъчно обмислено. Но не в това е проблемът. Дали ще са в КИИП, КАБ или в тяхна отделна камара това няма да реши проблемът, който е съвсем друг. Той се състои в това, че въпреки наличните текстове, в закона липсват нормативно еднозначно и недвусмислено формулирани техните компетенции, права и обхват на действие като участници в строителния и инвестиционен процес. Особено ясно това пролича в последните опити за законодателни промени, в които имаше абсурдни и тотално неадекватни предложения. Този път разумът надделя, но в тази наша нормативна безтегловност всичко може да се очаква.

Какви са основните проблеми на законово-нормативната система в областта на архитектурното проектиране и строителството?

В предишният въпрос коментирах, че по закон ние архитектите сме извън играта от момента, в който се издаде разрешението за строеж. Но не трябва да търсим проблема само в законите, които ни игнорират от строително-инвестиционния процес. Като начало ще е по-правилно и лесно да променим и допълним нормативните документи на КАБ като устав, кодекс и други и тогава, на тази база, аргументирано да искаме и промени в законите. Като съвсем реален пример за такъв законов и нормативен проблем бих поставил въпроса с драстичната разлика в цените, които даваме за изготвянето на инвестиционните проекти и по специално по част Архитектурно-Строителна. Това в пълна степен се дължи на това, че законодателят е дал възможност на Възложителите да наемат строители и да започват работа без работни проекти и детайли, без реално необходимата за това пълна проектосметна документация. Липсата на ясни и задължителни изисквания за обем и съдържание на проектната документация, извън необходимата за издаване на разрешение за строеж, дава възможност за разлика понякога с пъти на цените за една и съща работа. Оставено е изцяло на нашата съвест, професионализъм и отговорност да решаваме какво още да включим за най-ниската цена която „пазара" ни налага. Възложителите, които не са достатъчно компетентни, са щастливи в началото, но много скоро след започване на работа на обекта установяват проблема и в повечето случаи започват да търсят съвети и решения извън архитекта. За тях той вече е измамник, който ги изнудва за още пари, некомпетентен и какъв ли не още. Тези възложители, които са наясно с това какво трябва да има в един истински проект, брилянтно се възползват от така наречените „пазарни цени" за да получат в тях максимума, на който можем да издържим.

Какви според Вас са начините за разрешаването им? Каква би била ролята на РК Нова в този процес?

Отговорът на този въпрос е буквално продължение на предишния, но най-напред искам да подчертая, че нито РК Нова, нито която и да е друга колегия, колкото и голяма да е тя, не може самостоятелно да реши тези проблеми. Точно тук е ролята на професионалната организация – не да плачем, че цените били ниски, а да си приемем еднакви за всички архитекти с проектантска правоспособност правила и механизъм за тяхното стриктно спазване. Това може да се направи, без да променяме закони и да търсим чужда помощ. Необходимо е да изготвим типови договори /за инвестиционни проекти или за устройствено планиране/, които да съгласуваме с професионалните организации като Стопанската камара, Адвокатската колегия, Камарата на строителите и други, като най-важното в тях е приложение, в което подробно да са описани всички видове работи, които следва да включва една пълна проектна документация. Разбира се, задължителните проекти, съгласно действащата към момента нормативна уредба, следва да са коректно означени, а възложителите да имат възможност да избират какво точно желаят да възложат извън тях. На тази вече съвсем конкретна база като обем и съдържание и не на последно място при еднакви за всички участници в процеса договорни условия, отговорности и задължения, да правят сравнения на цени и срокове при избор на проектант. Вероятно звучи твърде просто, за да реши такъв сложен проблем, натрупан с десетилетия, но да не забравяме, че това е било практика в нашата гилдия преди 1944 г. Тогавашната Инженерно-архитектурна камара е издавала така наречения „Задължителен типов договор" който е бил страница и половина, но брилянтно е решавал точно тези проблеми, които имаме ние в момента.

Всички знаем за тежката криза, в която се намира архитектурната гилдия в момента. Какви са начините за преодоляването й според Вас?

Според мен един от начините е да успеем да направим това, за което коментирах в предишните два въпроса. Не споделям мнението, че кризата ни е виновна за всичко. Общувам с много колеги и смея да твърдя, че тези, които са имали професионално отношение към работата си не са изгубили клиентите си и не са спирали да работят. Вярно е, че изчезнаха многото на брой малки инвеститори предимно в жилищното строителство, но останаха малко на брой по-големи инвестиционни структури, които в повечето случаи имат доста завишени критерии и изисквания при избора на проектант, на които доста голяма част от колегите не могат да отговорят. Често между нас си даваме примери с колегите ни в Европа и света, които имат по две три задачи годишно и с тях успяват да поддържат необходимия стандарт, но явно не си даваме сметка, че те не правят само проекти за узаконяване, а са ангажирани в целия период на реализацията на проекта с всички произтичащи от това задължения и отговорности, но и със съответстващото им на това заплащане.

Какви са алтернативите пред множеството безработни архитекти в момента?

Когато ние, като професионална организация, успеем да реабилитираме архитектурната професия с всички присъщи на нея задължения и отговорности в техния естествен обем и съдържание, без работа ще са само тези, които по една или друга причина не са успели да приведат мисленето и квалификацията си към изискванията на тази професия.

Получават ли те някакво съдействие от КАБ и в частност от РК Нова?

Какво съдействие може да се очаква от КАБ или от която и да е колегия в сегашната ситуация. На базата на какво да се оказва съдействие? Пари няма за нищо. Все пак уставът на камарата и законът дават право на всеки наш член да поиска защита, ако клиент не му е платил. Но не е сериозно да се очаква, че КАБ като професионална организация ще защитава успешно интересите на своите членове само заради факта, че те добросъвестно са регистрирали договорите си. Има договори от една страница, писани от недобросъвестни колеги към некомпетентен възложител. Има и такива от по 30 – 40 страници, съставени от адвокатските агенции на мощни възложители и подписани от наши колеги при ултимативни условия. Как да очакваме адекватна защита в тези случаи? В КАБ има и Комисия за Дисциплинарно Производство. Срамувам се да ви разказвам с какви абсурдни казуси се занимават колегите, влагайки огромен труд и ентусиазъм, а в някои от случаите какви абсурдни решения се взимат.

Какво е мнението Ви за архитектурните конкурси в България?

Убеден съм, че конкурсите са единствената форма и начин за избор на най-доброто за клиента, без значение дали той е държавна или частна структура. Но това ще е вярно само при условие, че има точни, ясни правила за тяхното провеждане и не на последно място на тяхното правилно организиране и обективно оценяване. Факт е обаче, че държавата в момента, чрез действащото законодателство, не толерира подобна практика. Некомпетентно и непрофесионално се манипулира с критериите за най-ниска цена и най-кратък срок. Не веднъж съм казвал, че в България възлагането на инвестиционно проектиране се извършва по правила и критерии като тези за доставка на тоалетна хартия, маратонки или други вече произведени масови изделия, които виждаме на всяка витрина. Законодателят не може или няма интерес да разбере, че това, което се възлага с конкурс, още не съществува и няма как да се търси най-късият срок за неговата доставка, а цената не може да бъде обективна база, тъй като това не са еднакви изделия с еднакви габарити и характеристики. Последните практики в архитектурните конкурси показаха абсурдни ситуации, в които най-слабо оцененият проект от функционална и естетическа гледна точка печели конкурса, като дава най-ниска цена. Сигурен съм, че същият този законодател не подхожда със същите критерии, когато трябва да си купи например кола. Защо законодателят не се вози в най-евтината и най-бързо произведена кола, шофирана от водача с най-ниска заплата? Очевиден е абсурдът на ситуацията с конкурсите, затова не съм оптимист, когато става въпрос за държавни поръчки. Съществуват обаче и положителни примери в това отношение, но те са изцяло в частния сектор.

Позицията на повечето архитекти в България е за провеждане на архитектурни конкурси, особено за обекти от национално значение. Как КАБ спомага за реализирането на този стремеж?

КАБ и САБ правят опити от време на време да изказват някакви становища по някои от тези конкурси, но това в повечето случаи е глас в пустиня. За съжаление и двете организации не са никакъв фактор в този процес. Не може да не се отбележи обаче засилената работа на Комисията по Международна Дейност към КАБ, от където в последната година членовете на камарата получаваме много и актуална информация за почти всички архитектурни конкурси в страната. За конкурсите както и за всичко друго, което ни се иска да променим, е нужна преди всичко силна и единна професионална камара.

Какво мислите за качеството на съвременната българска архитектура? Кои са основните й проблеми?

Съвременната архитектура от последните 20 години е доста красноречив отговор на поставените до тук въпроси и проблеми както по отношение на архитектите, така и по липсата на правила, гарантиращи на отделния възложител и на обществото като цяло създаването на най-добрия или поне оптимален архитектурен и строителен продукт. Малко са примерите за качествена архитектура, но добре е, че ги има. За съжаление те не са резултат на държавна политика, а са плод на щастлива среща между компетентен и талантлив архитект и възложител, който му се е доверил и е създал правилните условия за реализация на проекта, въпреки държавната политика и силно корупционната среда в нашия бранш.

Какви са начините за решаването им според Вас?

Надявам се да не е толкова далеч времето, когато вероятно чрез КАБ и с подкрепата на държавата ще успеем да намалим силната корупционна зависимост от одобряващите органи. Да можем да работим във време, когато критерият за избор на проектант да не е способността му да „прекарва" и узаконява неща. Осъзнавам, че това, което казвам звучи доста утопично към момента. Аз лично не съм оптимист за скорошна промяна, но въпреки това ми се иска да вярвам, че е възможно. Докато законът дава право на ограничен брой държавни служители и различни „специалисти" от все повече инстанции да издават разрешенията за строеж и да „преценяват" субективно едно или друго решение в неясни срокове в зависимост от мотивацията си, примерите за качествена архитектура наистина ще са само изключения.

Може ли КАБ да контролират качеството на архитектурната продукция?

На този етап КАБ или която и да е колегия не са в състояние да влияят пряко на тези процеси, а още по-малко да ги контролира. Често си казваме с колеги добре, че нищо в нашата работа не зависи от КАБ, защото при състоянието на организацията ни в момента отдавна да сме затворили, но в същото време е жалко, че нашата работа не зависи от КАБ, защото точно това е ролята на една професионална организация да създава правила и да контролира тяхното спазване. Тогава със сигурност работата ни щеше да е много по-ефективна и успешна.

Кои проблеми стоят на дневен ред пред РК Нова в момента?

Това, което сме си поставили като цел и беше подкрепено от колегите на последното отчетно-изборно събрание на РК Нова е да утвърдим диалога като начин на общуване и решаване на противоречията в камарата и по специално в София. Да прекратим разделянето на Софийските архитекти. Като един от възможните варианти предлагаме:

- В София да се сформира съвет на софийските регионални колегии, представлявани от техните председатели.

- Председателят на съвета на софийските регионални колегии да се избира пряко от всички архитекти на София.

- Софийските колегии да имат обща каса, счетоводство, бюджет и административно обслужване, които се ръководят от съвета и председателя на софийските колегии.

- Всички председатели на софийските колегии да са членове на УС на КАБ по право съгласно ЗКАИП.

Какво ще постигнем с това?

- Ще приключи разделението на софийските архитекти.

- Софийските архитекти ще са справедливо представени в УС на КАБ. Тази диспропорция към момента е в основата на всички съществени проблеми и противопоставяния в КАБ.

- Най-голямата колегия в КАБ ще участва пряко в управлението на камарата, като председателят на софийските колегии ще е заместник председател на КАБ по право.

- Ще запазим демократичността КАБ, давайки възможност на по-малките колегии да участват със своя равнопоставен глас при взимане на решения в УС.

- Ще се осигури максимална прозрачност при вземането на решения за изразходването на средствата от членския внос, както на софийските архитекти, така и на централното ръководство на камарата.

Разбира се това, което ви изложих на кратко, ще предизвика основателни въпроси за това, кое, кога и как ще се случи, но това са решими въпроси. Ние като архитекти най-добре знаем, че в един процес на създаване трябва да се започне от общото към частното и е въпрос на много работа общата идея да се разработи до изпълними детайли.

С кои институции си сътрудничи РК Нова и по кои проблеми?

Трябва да разберем, че една колегия, колкото и голяма да е тя, колкото да и се иска не може да е фактор и да представлява камарата пред институциите. Позициите, които ние като архитекти желаем да отстояваме, следва да са заявени от името на цялата камара. Само чрез постигане на единство в КАБ можем да бъдем приети сериозно като организация и да бъдем чути. В този смисъл РК Нова няма амбиции за самостоятелни изяви и солови изпълнения.

Има ли нещо, от което са недоволни членовете на РК Нова, свързано с организацията, целите и задачите?

Да, има. Ние, членовете на РК Нова, както вероятно и много от архитектите от другите колегии в камарата, сме недоволни от безизходицата, в която сами сме се поставили със законотворчеството, което сме си сътворили с нашите устави и правилници за работа, особено, когато трябва да се вземат важни за организацията решения. Недоволни сме от безрезултатното прахосване на емоции, труд и финансови средства за никому ненужни дейности. Отчита се формална дейност. Кипи безсмислен труд, пари се харчат за „важни" дела, а полза никаква. Ние сме си на същия хал, а проблемите за архитектите се задълбочават.

Какво бихте посъветвали един начинаещ архитект, който се колебае в избора си на колегия, в която да участва?

Това е въпрос на неговия личен избор. Сигурно знаете, че ако се запишете в РК София-град, ще ви разпределят в колегията, която отговаря на вашата адресна регистрация. Това според нас е един от архаичните абсурди за времето, в което живеем и претенциите за собствено мнение и позиции, които би трябвало да притежаваме. Този принцип е заимстван от старите ОФ организации, който по-младите колеги едва ли познават. Това е и една от причините за нашия протест и отделянето ни от РК София-град. Не желаем да сме безлична маса. Ние мислим, че архитектите в България трябва да имат право да се обединяват в колегии на база своите разбирания и интереси. Всеки сам трябва да може да направи своя избор и адресната му регистрация няма никакво значение.

DeZona.com © DezonaGroup Ltd. All rights reserved.

Top Desktop version