Да кажем, вече сте решили да използвате услугите на някой архитект или дизайнер. Идва трудният момент, когато и двете страни трябва да са наясно какво точно ще се прави, кой ще го прави, как и кога ще го прави. По време на процеса възникват поредица от проблеми, породени от липсата на правилна комуникация от двете страни. Но нека не избързваме и започнем от самото начало . . .
Какво всъщност се случва, когато дизайнерите и клиентите се срещнат ?
Идва клиентът и отваря страниците на някое интериорно списание, за да покаже кухнята, която иска, но не точно в тези цветове и не точно в тази конфигурация, но все пак да прилича на нея! При проектирането на сграда се случва същото – ако може стъклото да блести, но не съвсем! Ако може фасадата да е по–тъмна, но да запази същата осветеност?! Да има лятно усещане, но с нюанс на коледно шопинг настроение?!? Бялото не изглежда достатъчно БЯЛО! Да има повече атмосфера?? На архитекта просто му иде да изсипе чашата си с кафе върху списанието и да ви тегли една майна.
От друга страна обаче стои клиентът. Той знае, че архитектът е талантлив, че знае много повече за дизайн, пространства и строителство от него. Нали в крайна сметка затова го е наел. Клиентът има нужда от неговата помощ, за да реализира проекта, за който е спестявал толкова пари. Има нужда от уменията му, от неговия опит, от неговата страст. Нуждае се крайно от тези неща и по-малко от неговите глупости за това как трябва да се направи проект, който да влезе във всички списания на всяка цена. Повечето клиенти не искат да им се показва какво може да се изгради. Те искат да бъде включени в процеса. Искат да бъдат изслушани техните идеи, да бъдат обсъдени различните варианти. Правилното отношение е, когато между двете страни се породи дискусия и диалог. Когато идеите са между архитект и клиент, а не от архитект към клиент. Клиентите искат да им бъдат предложени варианти и решения, от които да изберат, да си про–активен в комуникацията с тях. Огромна част от енергията, която поглъща един проект, отива именно в общуването с клиента и правилното степенуване на приоритетите при разпределяне на собствените усилия и ресурси.
Когато клиентът не разбира какво казва дизайнерът, той иска да му бъде повторено, използвайки такива думи, че и двамата да се разберат. Повечето архитекти подценяват клиентите си и смятат, че са по-глупави от тях. Това не е така. Клиентът е достатъчно образован и културен. Той го е доказал вече, идвайки при вас, решен да ползва услугите на компетентен професионалист. Неговият професионален фокус е просто на място, различно от това на дизайнера. Така че архитектите да спрат да гледат през рамките на тънките си черни очила и да толерират некомпетентността на своите клиенти. Те не ги осъждат за липсата на разбиране на тънкостите на техните занаяти.
Дизайнерите трябва да са сигурни, че обясняват правилно на своите клиенти. Трябва да го обясняват така, че да е разбираемо дори за едно 4 годишно дете. Когато започне да звучи снизходително, просто трябва да превключат предавките и да започнат да говорят, все едно обесняват на Ренцо Пиано. Тогава те (клиентите) ще гледат с благоговение (и архитектът ще си каже на ум „Господи, благодаря ти"). И въпреки, че на клиента не му трябва да знае кой е Ренцо Пиано, дизайнерът не трябва да го съди за това. Той трябва да използва прост език. Вместо да обяснява каква е разликата между лоджия, балкон и тераса, просто може да каже „тераса". В крайна сметка, никой не гласува доверие на човек, който не може да общува ясно, разбираемо и уверено.
Много често в процеса на работа, клиентите получават просветление и идват с нови идеи и желания. В повечето случаи дизайнерите се дразнят, че трябва да започнат почти отначало. Но това е част от процеса. Проектът е като едно малко дете, което расте и претърпява промени. Клиентът има нужда да бъде чут, когато говори. Той не говори, за да чуе звука от гласа на собствения си глас. Опитва се да каже от какво има нужда и ще го повтаря и повтаря, докато не го получи. И ще разчита да бъде направено така, както той го иска. Понякога харесва неща, които са грозни и са лишени от абсолютно всякаква логика. Харесва ги, но и той не знае защо точно ги харесва. Друг път осъзнава, че нямат смисъл и се оправдава с това, че не разбира и именно заради това е наел професионалист. За съжаление лавинообразното развитие на технологиите и силната конкуренция „разглези" много клиентите – те очакват, че ВСИЧКО може да бъде направено и то много бързо. Очакват, че могат да са в контакт с теб 24 часа / 7 дни в седмицата, да получават работни прегледи за коментари няколко пъти на ден и да си готов да направиш десетки варианти и поправки на „финалния" продукт.
В крайна сметка обаче архитектите и дизайнерите не са просто едни драскачи, от които имаме нужда единствено и само, за да нарисуват нашите идеи и да заверят проекта в общината. Тези хора са тук, за да ви помогнат, да направят съществуването ви удобно. Много често те ще се опитат да ви възпитават, коригират, водят и учат. Не се дърпайте. Както вие искате да бъдете изслушани и разбрани, така трябва да приемете същото и от обратната страна. Процесът е двустранен. Като в любовта :)
Снимките и текстът са предоставени от арх. Павел Янев.
