Покрай Великден клиентите на БДЖ главоломно нарастнаха. Във вагоните не просто имаше правостоящи, а не можеше да се разминеш от такива. Ще се опитам да ви опиша картинката – обстановката е задушевна (и буквално, и преносно), но все пак духът е приповдигнат, настроението е празнично – приказка. Дестинацията е София – Русе. Датата – 12 април 2012г. Влакът е от така наречените бързи (което, сравнено с чуждите железници, е доста относително понятие, но..). Вагоните преливат от хора, чиито багаж е повече и от тях, но кислород все още има, а и можеше още доста пътници с гигантски куфари да се качат, за да заприлича влакът на метрото в делничен ден около 7.30ч. Но това са подробности. Превозното средство е старо, но като за съоръжение на БДЖ е относително чистичко. Но определено не говоря за прозорците – те са толкова замърсени, че е невъзможно да разбереш къде се намираш. Мисля, че вече и тези, които никога не са ползвали услугите на Българска държавна железница, придобиха представа за изживяването.

Имах огромното желание да заснема всяка гара, през която минава влакът, но силно зацапаните прозорци и тълпите хора, на които ту им е топло, ту студено, ми попречиха. Затова сега ще ви покажа снимките, които успях да направя в обратна посока.

Сега линията е Русе – Горна Оряховица, а датата – 17 април 2012г. – работен ден, което автоматично означава драстично по-малко пътници. Ето какво виждат пътуващите по тази дестинация:

Русе – старо, но златно!

Долапите – минимални средства + максимални усилия и желание = задоволителен резултат

Анонимната – изглежда толкова жалка, че дори име си няма...

Иваново – още една добре стопанисвана сграда

Две-Могили – за миг се изкуших да сляза – наистина изглежда добре. Може да служи за пример на всички и по-специално на следващата...

Анонимната 2 – тъжно наистина..

Борово – малко сива и скучна, но пък добре поддържана

Моруница – тук също важи формулата за относително задоволителен вид

Анонимната 3 – пусто, пусто..

Бялата Бяла!

Полски Тръмбеш – още една гара отличник

Раданово – зеленият акцент по трасето

Петко Каравелов – прилича на типичните за българското село къщи, но пък е чисто и уютно

Куцина – тази бих я причислила към анонимните..

Крушето – бая крушета е отнесла тази сграда

Янтра – малка, спретната... с две дръвчета отпред..

Правда – поредната обречена на разруха

Горна Оряховица – сърцето на БДЖ – малко са влаковете, които не минават от тук. И моят път, споделен с вас, свършва тук, тъй като се налага да сляза и да изчакам 30мин за влака от Варна, който да ме закара до София. И за да съм сигурна, че сте усетили изцяло изживяването, ето и няколко снимки от интериора на купето:

И за финал – няколко не съвсем сполучливи кадъра от гарата в родния ми град – Централна гара, София:

Да, има много малки, изчезващи и грозни гари, но има и други – също малки, но прекрасно поддържани и именно те ме карат да твърдя, че видът на Централна гара е безобразен. Не стига, че се руши отвън и на нищо не прилича, а и вътрешността й е трагична. А унисонът в цялата картинка се засилва и от „невероятния аромат”, който се носи из целия район на гарата.

Приятно пътуване!

Oще по темата:

Централна гара София - лицето на България... през обектива на DeZona