3D: Жилищна сграда Red Apple от Aedes Studio

визуализации: aedes studio

Проект: Red Apple

Студио: Aedes Studio

Изпълнител: Софбилд

Тип: Жилищна сграда с магазини и офиси

Местоположение: София, България

Описание: като изходен пункт е използвана изоставена фабрика, която след реновиране се превръща в луксозно и желано място за обитаване. (В София такъв потенциал все още носи емблематичната „Захарна фабрика".) Но тъй като няма фабрика на това място, се налага тя да бъде създадена. Така се получава „жилищната фабрика" Red Apple, изградена от множество противоположни представи, свързани с понятията „старо" и „ново".

Галерия:

View the embedded image gallery online at:
http://www.dezona.com/projects/3d-projects/item/748-3d-jilishtna-sgrada-red-apple-ot-aedes-studio.html#sigProGalleriaae7c2325ba

Чертежи:

View the embedded image gallery online at:
http://www.dezona.com/projects/3d-projects/item/748-3d-jilishtna-sgrada-red-apple-ot-aedes-studio.html#sigProGalleria45d34299fb

Модел:

View the embedded image gallery online at:
http://www.dezona.com/projects/3d-projects/item/748-3d-jilishtna-sgrada-red-apple-ot-aedes-studio.html#sigProGalleria514fa9cee5

Още за проекта от Aedes Studio:

Средата има жилищен характер от третата четвърт на 20 век. Блоковете са едри, на достатъчно разстояние един от друг, зеленината е в изобилие. Но тъй като мястото е застроено в сравнително кратък период от време, на него му липсва историческата многопластовост на, да кажем, по-централна градска среда. Тук връзката с природата е достатъчно непосредствена, достъпът до всички градски удобства – достатъчно бърз и лесен, за да бъде мястото наистина приятно за обитаване. И все пак тук има недостатъчно история, недостатъчно (спомени за) минало(то), недостатъчно атмосфера.

Атмосферата в града се създава от два особено важни фактора. Единият е връзката с природата, който, както казахме, тук е налице. Вторият е усетът за миналото, следите от хората, живели преди нас, чувството за човешка общност не само тук и сега, а и назад във времето. Усетът за миналото, от своя страна, се създава изключително от сградите.

Поставихме си нелеката задача да проектираме една нова „стара" сграда; една съвременна сграда с минало; една сграда, съвместяваща противоположности. Искаме да привнесем в квартала атмосфера от друго време, да създадем още нещо, което те прави фланьор* в града.

Подходихме така, като че ли трябва да ревитализираме стара, запусната част на града, каквито са много пристанищни или бивши индустриални зони в много европейски градове. Когато подобни територии се събудят за нов живот, те притежават както очарованието на миналото, така и всички удобства на съвременността.

Гръбнакът на концепцията е тухлата – материалът, в който устойчиво се свързват идеите за старо и ново. Поради безбройните асоциации, които са се напластили върху нея през вековете, тухлата сама по себе си дава огромно богатство на представите. Тухлата се прави от земя, пече се в огън, реди се на ръка; тя събира топлината и на трите.

Кодът на дома е изграден от перфорирана тухлена обвивка. Контурът и умишлено следва (неправилните очертания и) острите ъгли на парцела, за да засили перспективата и да създаде знаковост. Отворите са напълно еднакви, разположени в строг ред, определен от растера на самите тухли. На произволни места отворите липсват, или се появяват мащабни пробиви – витрини през две нива. Там, където зидът изскача от равнината си, тухлената превръзка се сменя от фламандска – всяка втора тухла е напречно поставена и стърчи наполовина навън. Така растерът на еркерите става обемен, а остротата му се променя заедно със сенките, които хвърля. Подобна игра със светлината се получава и при балконите, стърчащи от гладката тухлена фасада. Те представляват самостоятелни конзолни конструкции от метални профили и обтегачи, от три страни облечени с профилна метална решетка. С пропорциите си, те отново препращат към фламандския градеж, силно хиперболизиран.

На места по зида, там където са отнети големи части от него, се появяват дървета. Те ограждат сградата в партера и „растат" по нея до покрива. Така действието на природата засилва усещането за отминало време, за романтично старо.

На покрива и тази „фабрика", като всяка друга, завършва с множество комини. Те също получават нов прочит и одухотворяване, като се превръщат в проводници на светлина (горни осветления) или кашпи за дървета. В партера тези елементи отново се появяват. Тук, както и горе, те размиват ясния контур на границата между вън и вътре. От друга страна, те силно напомнят стърчащите тухли на еркерите, но в много по-голям мащаб. Подобна разлика в мащаба се усеща и в отношението между двуетажните витрини на дневните спрямо останалите прозорци.

Най-силно хиперболизирано е пространството на стълбището. То представлява гигантски светлинен комин, около който се намират площадките към жилищата. Той е ограден от същия тухлен перфориран зид, от който са и фасадите. На места в общите части тухлите преминават в настилка така, както и около сградата. Тези тухли, наред със светлинните комини и кашпите, създават илюзията, че теренът е потенциален източник на градивния материал.

Жилищата са с островно разположени обеми, максимално отделени от фасадите, за да може да се проследи ритъмът на отворите и в интериора. Дневните през две нива с гигантски витрини навяват представа за Нюйоркски лофтове. Едрият им мащаб и вътре и вън е умишлено търсен, за да се подсили идеята за променена функция (от индустриална на жилищна).

Много важен елемент от сградата е спортната площадка на второ ниво. Като материали, тя е третирана като ажурните метални балкони, но отново силно хиперболизирана в мащаб.

„Старата", „изоставена" и наново преоткрита Жилищна фабрика е среда за обитаване с много различни аспекти. Тя обединява в себе си предимствата на представите ни както за съвременността, така и за миналото. Така сградата не просто пасва на мястото си, а му дава онова, което тук е недостатъчно – история, минало, спомени.

Всички проекти на Aedes Studio